Рай и ад

Раят и адът са най-вече в ума ни. Ако подхранвате една добра мисъл, тогава вие създавате Рай. Ако плачете на Бог за светлина, тогава получавате добро изживяване, просветляващо изживяване, а то не е нищо друго освен Рай. Ако обаче подхранвате някоя лоша мисъл, тогава вие създавате ад. Раят и адът могат да бъдат изживявани всеки ден.

Когато умът стане жертва на тревоги, притеснения и други небожествени сили, когато умът е смутен, развълнуван и измъчван от грозни, нечисти и небожествени мисли, ние се чувстваме като в ада. Но когато красотата, светлината и божествеността на сърцето излязат на преден план и се опитаме да ги разкрием и проявим в стремящия се свят, тогава усещаме, че сме в Рая.

Не трябва да чакаме смъртта, за да намерим ада или рая. И двете са вътре в нас, в нашия всекидневен живот, в нашето всекидневно поведение. Ако сме винаги имаме одухотворени и отдадени, ние сме в състояние да останем завинаги в Рая още в този живот на земята.

Всеки път, когато се радвам
на чиста мисъл,
аз чувствам, че живея
в моя собствен, домашно приготвен Рай.

Тъй като още не сме изпитали Безкрайното, Безсмъртното и Вечното, ние чувстваме, че противоположното – крайното – е адът. Но робството, което понасяме всеки ден, е само преходна фаза. То е като облачен ден. Слънцето може да не грее няколко часа, но накрая се показва. Всеки човек има свое вътрешно слънце. Това вътрешно слънце сега е покрито от страх, съмнение, тревоги, притеснения, несъвършенства и ограничения. Но ще дойде ден, когато ще можем да прогоним тези облаци и тогава вътрешното слънце ще засвети ярко.

Ако вярваме в ада, то ние просто омаловажаваме собствения си вътрешен капацитет. Ние всички сме деца на Бог. За нас не съществува ад; има само светлина. Но ако не виждаме истината по начина, по който тя трябва да бъде видяна, тогава присъства вътрешна болка. Тази болка със сигурност ще се появява във всеки ден от нашия живот. Истината си е там, но ние трябва да я съзрем по правилния начин. Само тогава ще видим, че животът има свой истински смисъл.

Да откриеш Рая на земята
не е трудна задача.
Твоето благодарно сърце
може да ти покаже
къде е Раят.

Ние можем да имаме усещане за Рая всеки ден. Рай означава безкраен мир, светлина и блаженство. Когато един търсач се моли и медитира, той влиза в Рая. Когато умът му е умиротворен и тих, когато умът му е поток от спокойствие, неговото сърце става всеотдайно, а животът му става божествена реалност. Раят не е място – той е състояние на ума. Когато освободим ума си от мрежите на невежеството, когато освободим съществуването си от калта на земята, ние виждаме, чувстваме и израстваме в Рая.

Красота след красота
се спуска от Небесата,
когато сърцето ми стане възприемчиво
за сияйната неподвижност.

Каква е духовната стойност на земята?
Тези, които приемат живота, тези, които приемат Майката Земя като нещо истинско, чувстват, че трябва да изпълнят тук определен дълг. Този дълг не е нищо друго освен осъзнаване на Бог. Несъзнателно знание за Бог има всеки. Ако някой не е атеист, ако вярва в Бог, тогава той ще има знание или поне несъзнателно знание за Бог. Но търсещият е съзнателен за Божието присъствие. Той медитира върху Бог и постепенно, постепенно неговото собствено съзнание развива такава широта, че той започва да чувства Божието Присъствие постоянно, навсякъде. Търсещият усеща, че е негов неотменим дълг да разкрие Божието Присъствие, което чувства и вижда със собственото си сърце и собствените си очи. А накрая той чувства, че трябва да прояви своето осъзнаване на най-висшата Истина. Осъзнаването и проявата на крайната Истина трябва да станат тук на земята и никъде другаде.

Искреният търсач е божествен герой. Той се бори срещу заобикалящата тъмнина, за да изпълни Божията Воля тук на земята. В противен случай винаги ще има зееща бездна между земята и Небесата. Нашата земя трябва да бъде преобразена в Рай, в място за радост, мир, блаженство и наслада.

Бъди готово да летиш, тяло мое.
Ще ти хареса да летиш
като твоя по-голям брат, душата,
в безмълвната визия на Рая.

Бъди готова да вървиш, моя душа.
Ще ти хареса да вървиш
като твоя по-малък брат, тялото,
в звучната реалност на земята.

Когато казвате, че земята лесно може да бъде преобразена в Рай, имате ли предвид също и физически?
Трябва да знаете какво имаме предвид под Рай. Раят не е място с големи къщи, големи дворци или имения. Не! Раят е в нашия ум. Когато се радваме на божествени мисли, ние сме в Рая. Когато храним небожествени мисли, ние сме в ада. Раят и адът са състояния на съзнанието.

Всяко човешко същество притежава съзнание. Чрез съзнанието ние виждаме реалността. Когато се стремим, нашето ограничено съзнание става безкрайно. Това е Раят. Наистина е вярно, че всички ние ще имаме божествен живот, но това не означава непременно физически безсмъртен живот. Съзнанието на Рая е безсмъртно. Но ако чувстваме, че физическото ще остане безсмъртно така, както Раят е безсмъртен, ние грешим. Това физическо тяло ще живее шестдесет, осемдесет, сто, може би дори двеста години и после ще си отиде.

Самата представа за Рая е нещо ярко, лъчисто, даващо наслада и в същото време безсмъртно. Но ние трябва да знаем кое е безсмъртното в нас. Това е стремящото се съзнание. Когато казваме, че земята ще бъде превърната в Рай, това означава, че всичко в нас или в света, който сега е несъвършен, тъмен или нестремящ се, накрая ще бъде преобразено в съвършенство.

Къде е съюзът
между Рая и ада?

Съюзът между Рая и ада
е в сухата пустиня на ума
и в любящото гнездо на сърцето.