Безсмъртие и Вечност

Безсмъртието е свързано с живота, живота под формата на съзнание, живота под формата на реалност и живота под формата на обект, субект или субстанция. Безсмъртието означава безсмъртие на съзнанието, а не безсмъртие на грубото физическо. Човек може да напусне тялото по свое собствено желание. Но ако на физическо ниво нещо трае неопределено дълго време, то се превръща в огромно мъчение.  Дори и най-големият материалист на света, дори и човек, който обича удоволствията, ще се отврати, ако остане на земята повече от сто години. Всяко негово небожествено желание може да се изпълни, но дори и тогава той ще бъде отвратен, тъй като няма да има връзка с просветляващото съзнание.

Когато си във връзка с просветляващото съзнание, ти не обръщаш внимание на сетивата. Чувстваш, че не се нуждаеш от удовлетворение на сетивата или от нещо, което принадлежи на земята, защото в такъв момент виждаш, че самата земя е преходна. Единственото, което е непреходно, е нероденото и безсмъртно Божествено.

Когато мислим за Вечността, трябва да знаем, че всичко, което е създадено, независимо дали на физическо, на витално, на ментално или на трансцендентално ниво, може да бъде вечно. То може да води началото си едва от вчера, но може да продължава да съществува милиони, милиарди, трилиони години.

Безсмъртието е свързано с живота, а животът идва от Тишината. Можем да измерим Вечността, но не можем да измерим Безсмъртието. И все пак, Безсмъртието се е паявило първо, тъй като самата Тишина е била живот. Така че първо идва животът и едва тогава можем да започнем да измерваме. Човек първо се ражда, после е на една секунда, на един ден, на една година и т.н.

Така че във Вечността има чувство за измеримост, докато в Безсмъртието такова няма. Не можете да измерите Безсмъртието, докато можете да се опитате да изчислите Вечността с въображението си. Чувството за измеримост идва във Вечността. Това е божествена, интуитивна и физическа измеримост. Безсмъртието е нещо, което вече е там.

Нека приемем Вечността като дърво, което расте и все расте. Вечността расте, а Безсмъртието остава същото. Безсмъртието е вече там, просто използвайте визията си. Но Вечността винаги се издига нагоре. Представата за Вечност се издига нагоре, докато Безсмъртието е навсякъде.

Не губи времето си
в мисли за Вечността.
Направи незабавно
това, което се иска от теб.
Тъй като Вечността съществува,
тя определено ще ти донесе наградата
за твоята днешна всеотдайност.

Планира ли Бог бъдещето така, както го правят хората?
Божията визия не е нещо, което да се осъществи в бъдещето. Бог е всемогъщ, всезнаещ и всеприсъстващ. Божието възприятие и проявление са едновременни.

Човекът, като инструмент на Бог, планира. След това той вижда разгръщането на своите планове във времето. Но Божията игра прилича повече на детската игра с това, че е спонтанна и без мотив и не търси бъдещ резултат. Бог е Божествено дете, но Неговата Игра, за разлика от тази на обикновеното дете, е отговорна, съзнателна и божествена.

За човека е добре да има план. Бог се проявява чрез човека. С нашето ограничено съзнание Истината се разкрива постепенно с разтапянето на невежеството  в Светлината. Но в Божия свят Истината и Разкриването съществуват заедно, така че възприятието и проявлението се случват едновременно. За човека визията за бъдещето трябва да бъде осъществена чрез планове, така че Бог да може да разкрие чрез човека това, което винаги е пребивавало в Него.

Мислиш ли, че Бог живее
сам-самичък?
Не, Той живее с милиони
тайни и свещени планове
за теб.

Как можем най-добре да оползотворим физическото земно време, в което живем?
Има два вида време. Едното е земното време, а другото е вечното време. Земното време е това, което ние сме създали, но вечното време не може да бъде създадено. То е вътре в нас и извън нас.
Когато живеем във вечното Време, не можем да отделяме една секунда от другата. Когато живеем в земното време, ние знаем, че часът е един, а после – един и една минута. Това са две отделни минути. Но във вечното Време не можем да разделяме минутите или часовете. Във вечното Време един часът, два, три и четири часът са заедно. Това е разликата между вечното Време и земното време. Ние можем да видим настоящето, миналото и бъдещето приютени по съвършен начин във вечното Време, а това вечно Време лесно можем да притежаваме, когато сме осъзнали своето Аз.

Нека вземем една обикновена секунда. Може да използвате тази секунда за медитация или празни приказки. Може да я използвате, за да се молите или за да се отдавате на нечисти и небожествени мисли. Когато съзнателно използвате времето, за да направите нещо божествено, вие влизате в божественото Време, което означава Безвремие. Когато съзнателно мислите за нещо божествено, незабавно вечният Живот идва и се ръкува с вас. Във всеки момент, в който искате да се издигнете чрез стремежа, вечното Време също става ваш приятел.

Обичай Бог безусловно!
Ти няма да си прикован
от земното време.

Много се говори, че навлизаме в края на епохата и че краят на света ще настъпи съвсем скоро. Питам се какво бихте казали по този въпрос?
Сигурен съм, че още от детството си сте чували как светът върви към своя край. Нашите деди също са чували тази история. Светът не е просто едно малко място. Той няма да бъде унищожен изцяло. Част от света може да бъде унищожена от земетресение или някаква катастрофа, но целият свят като такъв не може да бъде унищожен. Човешкият стремеж няма да свърши.

Човешкият стремеж може да се изкачва или да се спуска, но като цяло той се издига. Ако някой се умори, докато се катери, по време на почивката си е възможно  да слезе малко надолу. Но когато отново получи вдъхновение, той ще тръгне пак нагоре и накрая ще достигне Най-Висшето.

Светът няма да свърши, тъй като човешкият стремеж няма да свърши. Човешкият стремеж може един ден да е много силен, а на другия ден да е сдържан, но щом веднъж се появи в нас, той ще ни отведе до Най-Висшия Абсолют. Той няма да е удовлетворен, докато не постигне тази цел. Докато човешкият стремеж съществува в земната атмосфера, този свят никога няма да бъде унищожен напълно.

Стреми се душевно и безсънно.
Ще видиш, че
раздаващата смърт ръка на времето
ще се преобрази в
преливащото от живот сърце на времето.

*

Неговият ум-часовник му казва,
че той не трябва да губи
своето ценно време
в очакване на Бог,
тъй като съществуването на Бог е съвсем несигурно.

Неговото сърце-часовник му казва
да чака и да наблюдава,
тъй като Бог непременно ще дойде.

Неговата душа-часовник му казва,
че Бог вече е дошъл
и го пита какво прави,
защо не се грижи
за Върховния Гост.