Когато се концентрираме, ние фокусираме цялата си енергия върху някой субект или обект, за да разкрием неговите тайни. Когато медитираме, ние израстваме от своето ограничено съзнание в по-високо съзнание, къдетобезразделно властва необятността на тишината.
Концентрацията иска да овладее знанието, в което се прицелва. Медитацията иска да се отъждестви със знанието, което търси.
Концентрацията не позволява на безпокойството, този крадец, да влезе в нейната крепост. Медитацията го допуска. Защо? Просто за да хване крадеца на местопрестъплението. Концентрацията е командирът, който заповядва на разсеяното съзнание да се съсредоточи.
Концентрацията и абсолютната твърдост са не само неразделни, а и взаимозависими божествени воини.
Концентрацията предизвиква врага на дуел и се сражава с него. Медитацията, със своята тиха усмивка, унищожава предизвикателството на врага.
Концентрацията казва на Бог: „Татко, аз идвам при Теб“. Медитацията казва на Бог: „Татко, ела при мен.“
Стремящият се има двама истински учители: концентрация и медитация. Концентрацията е винаги строга с ученика, медитацията е строга понякога. Но и двете са сериозно заинтересовани от развитието му.
