Концентрация, идваща от сърцето

Много често чувам стремящи се да казват, че не могат да се концентрират
за повече от пет минути. След пет минути започва да ги боли главата или
чувстват, че главата им пламва.



Защо? Това е така, защото силата на тяхната концентрация идва от
интелектуалния ум или, иначе казано, от дисциплинирания ум. Умът знае,
че не трябва да блуждае, поне това той вече е разбрал. Но ако умът се
използва правилно, по просветлен начин, тогава светлината на душата
трябва да влезе в него. Когато светлината на душата е влязла в ума,
става изключително лесно да се концентрираме върху нещо с часове. През
това време няма да се появят нито мисли, нито съмнения, нито страхове.
Никакви негативни сили не могат да влязат в ума, ако той е преизпълнен
със светлината на душата.



Когато се концентрираме, трябва да чувстваме, че нашата сила на
концентрация идва от сърдечния център и после се изкачва към третото
око. Сърдечният център е мястото, където се намира душата. Когато
мислим за душата в такъв момент, по-добре е да не формираме никаква
специална идея за нея и да не се опитваме да мислим за това как
изглежда. Просто ще мислим за нея като представител на Бог или като
безпределна светлина и блажество.



Когато се концентрираме, се стараем да чувстваме, че светлината на
душата идва от сърцето и минава през третото око. После, с тази
светлина ние влизаме в обекта на концентрация и се идентифицираме с
него. Последният етап на концентрацията е откриването на скритата,
основната Истина в обекта на концентрация.