Ние се концентрираме с просветляващата еднопосочност на ума. Ние медитираме с разширяващата се необятност на сърцето. Ние съзерцаваме с осъществяващото единство на душата.
Когато се концентрираме, ние сме като куршум, който прониква в нещо, или като магнит, който привлича обекта на концентрация към нас. В такъв момент ние не позволяваме на никаква мисъл да влезе в ума ни, била тя божествена или небожествена, земна или Небесна, добра или лоша.
В концентрацията умът трябва да бъде изцяло фокусиран върху конкретен обект или субект. Ако се концентрираме върху венчелистчето на цвете, ние се стараем да чувстваме, че в света не съществува нищо друго освен венчелистчето. Не гледаме нито напред, нито назад, нито нагоре, нито навътре, а само се опитваме да пронижем обекта с еднопосочна концентрация. Това не е агресивен начин за навлизане в нещо. Тази концентрация идва директно от несломимата воля на душата или от силата на волята.
Когато искате да практикувате концентрация върху някакъв обект, трябва да изберете нещо, което ви носи непосредствена радост. Ако имате Учител, снимката му ще ви носи непосредствена радост. Ако нямате Учител, изберете нещо, което е много красиво, божествено и чисто - например цвете.
