Ако сме били цял ден на училище с нестремящи се хора и сме в небожествено настроение, как можем да се избавим от това настроение, за да медитираме добре?
Опитайте се да си представите, че пред вас има две стаи. През деня, докато сте били с нестремящи се хора, вие сте се намирали в неосветената стая. Чувствайте, че докато сте били там, са ви хванали някакви хулигани, които са се опитвали да ви задушат. Те са искали да ви отнемат живота – вашия живот на стремеж.
После, когато седнете да медитирате, почувствайте, че сте избягали от този свят на разрушение. Тези сили са можели да ви убият, но сте избягали в стаята на мира, светлината и блаженството, която е вашият истински дом. Когато изпитате такова чувство, във вас ще навлязат огромно облекчение и благодарност и вашето съществуване автоматично ще бъде отделено от света на нереалността.
Ако не отделите себе си от този свят на разрушение, когато дойдете да медитирате, ще дойдат също и тези нестремящи се сили. Вие ще носите вибрациите, атмосферата и мислите от този свят в ума си. Все едно някой е хвърлил върху вас тежък товар. Вие не знаете кой ви е обременил, просто носите товара. Веднага щом влезете в другата стая, просто изхвърлете тежките торби навън.
Някои хора възприемат медитацията като част от своята програма за деня. Те чувстват, че нещата следват едно подир друго без прекъсване: в осем часа отиват на работа, в пет часа се връщат, в шест часа медитират. Но е погрешно да се възприема медитацията просто като едно допълнително задължение. Не свързвайте невдъхновяващите събития в живота си с тези, които ви удовлетворяват. Просто ги разделете и придавайте значение на онези, които си заслужават. Щом влезете в стаята за медитация, почувствайте, че сега се впускате в истинския живот, докато преди сте водили нереален живот. В мига, в който направите това, ще видите как истинският живот ви приветства с цялото си вътрешно богатство.
