Медитацията не е бягство

Ако навлизаме в живота на медитация, за да избягаме от света и да забравим своите страдания, тогава постъпваме неправилно.

Ако влезем в духовния живот поради разочарование или неудовлетворение, може и да не останем в него. Днес не сме успели да изпълним желанията си, така че сме неудовлетворени от света. Утре обаче може да си кажем: „Нека опитам отново. Може би този път ще получа удовлетворение“. Но накрая ще почувстваме, че животът на желанията никога няма да ни удовлетвори. Ще почувстваме нужда да навлезем във вътрешния живот. Това е стремеж.

Какво е медитация? Медитацията е самопробуждането на човек и Самопредлагането на Бог. Когато самопробуждането на човека и Самопредлагането на Бог се срещнат, човек става безсмъртен във вътрешния свят, а Бог става осъществен във външния свят.

В живота на стремежа ние искаме само Бог. Ако желаем Бог искрено, Той, естествено, ще ни даде Себе си. Но Той ще направи това по Свой Собствен начин и в Свой Собствен момент. Ако се молим и медитираме с искрен стремеж за определени качества, дори и Бог да не ни дари с тях, ние пак ще бъдем удовлетворени. Просто ще кажем: „Той знае най-добре. Точно сега аз не съм готов за тези неща, но Бог определено ще ми ги даде в деня, в който съм готов”.

В живота на стремежа ние получаваме удовлетворение не от постиженията си, а от своя стремеж. Самият стремеж е нашето удовлетворение.