Стремежът ми казва, че моят Бог е Състрадателна Майка.
Осъзнаването ми казва, че моят Бог е
Баща Освободител.
Единството с Бог ми казва, че моят Бог е
Съвършен Приятел.
Бог е едновременно наш божествен Баща и наша божествена Майка. На Запад е по-изявен Бог Бащата, докато на Изток, особено в Индия, на първо място е Бог Майката. И Изтокът, и Западът са съвършено прави. Когато осъзнаем Бог Бащата, ние непременно ще видим в него Бог Майката. Когато осъзнаем Бог Майката, ние непременно и безпогрешно ще видим в нея Бог Бащата.
Когато се обръщаме към Бога Баща, ние чувстваме Неговата мъдрост, Неговата вътрешна Светлина, Неговата необятност. Когато се обръщаме към Бога Майка, ще почувстваме безкрайна любов, безкрайно състрадание, безкрайна загриженост. Това не означава, че Богът Баща няма Състрадание. Той също го има. Но Бог изразява Любовта, Състраданието, Загрижеността чрез женската форма повече, отколкото чрез мъжката. В мъжка форма Той дарява Мъдрост, Светлина, Необятност.
Всяко от тези божествени качества – Любов, Състрадание, Загриженост, Необятност, Светлина и Мъдрост е от огромно значение в живота на всяка стремяща се душа. Когато почувстваме от най-дълбоките недра на сърцето си Божията Любов, Загриженост и Състрадание и Неговата Мъдрост, Светлина и Необятност, ние знаем, че днешният неосъществен човек скоро ще се превърне в утрешния осъзнат, осъществен и изявен Бог.
Какво прави човешката майка, когато забележи недостатъците, несъвършенствата и слабостите на детето си? Тя ги скрива внимателно и тайно. Тя дори не помисля да изложи детето си пред света.
Подобно на това, Божествената Майка, която е безкрайно по-любяща и състрадателна от която и да е човешка майка, никога няма да изложи на показ детето си. Като човешката майка Тя скрива от другите множеството несъвършенства на своето дете. След това му ги показва, защото не иска то да повтаря отново същите грешки. Ако повтаря една и съща грешка отново и отново, то винаги ще е далеч от осъзнаването на Бог. Когато му посочва грешките, неговото невежество, Тя прави това с най-добри намерения, за да може то да узнае разликата между невежеството и мъдростта. Божествената Майка не отлага. Тя води детето една крачка напред. Тя преобразява неговите слабости в сила. Тя преобразява неговия живот на мрак в живот на светлина.
Често Ви чувам да наричате Бог “Той”. Аз виждам Бог изцяло като дух.
Детето казва на баща си “Татко”. Приятелите на баща му го наричат с друго име, а родителите му може да се обръщат към него по друг начин. Колегите в службата му може да го назовават с различно име. Въпреки всичко той си е същият човек. Подобно на това, всеки стремящ се може да има свое собствено име, с което да нарича Бог. Това е въпрос на лични предпочитания.
В моя случай, назовавайки Бог “Той”, аз не отричам, че Бог е и Божествена Майка, далеч съм от това. Бог е Майката. Бог е Бащата. Бог е светлина. Бог е мир. Бог е безкрайна енергия. Когато говоря за Бог като “Той”, аз не отнемам нищо от Бог. Бог ще дойде с всичко, което е, независимо дали го наричам Баща, Майка или Брама. Бог няма претенции кое име ще използваме, стига зовът ни да е искрен. Тогава Той просто ще дойде да отговори на зова на Своето дете.
Твоят Господ Всевишен
не стои пред теб
с железен прът,
готов да те удари
в мига, в който сгрешиш.
Нищо подобно.
Чрез светлината на твоето покорство
някой ден ти ще осъзнаеш
насладата на Неговото единствос теб.
Как е по-добре да виждаме Бог – като майка или като баща?
От една страна, точно както душата не е от мъжки или женски пол, така и Бог не е мъж или жена. Мъжкото и женското присъстват само в ума. На най-високо ниво съществува само Бог. Въпреки това търсещият може да види Бог и да говори с Него по начина, по който иска. Ако го интересуват качествата на майката, тогава Той ще се обърне към Бога Майка. Но Майката и Бащата са винаги едно.
Когато се обърнем към Бог-Майката, то е като при човешката майка. Тя винаги възприема сина си като дете, дори той да е на шейсет години. Майката винаги дарява неизразима нежност, любов, загриженост и съчувствие. Майката се опитва да даде на детето всичко наведнъж.
Бащата също има безгранична любов, загриженост и благодат, но той е по-практичен. Той няма да разглези детето. Бащата чувства, че детето може да прахоса богатството им. Само когато детето е по-зряло, по-напреднало, той ще му даде пари. Но майката чувства: “Не, тъй като ми е дете, нека да му дам цялото ни богатство. Дори и да не го употреби правилно, не е беда. Ние имаме много.”
Винаги е по-лесно и по-бързо, ако човек може да се обърне към Бога Майка. Когато детето плаче, майката идва незабавно. Но осъзнаването е същото, независимо дали се обръщаме към Бога Майка или Бога Баща.
Бог Бащата
е целият защита за търсещия.
Бог Майката
е цялата храна за търсeщия.
Можем ли да видим Бог и като дете?
Ако чувстваме, че Бог е един много стар човек, като дядо или прадядо, който постоянно изтъква нашите провинения и грешки, тогава не сме прави. Трябва да чувстваме, че всезнаещият, всемогъщият и вездесъщ Бог е нашият истински вечен приятел и другар. Ние трябва да чувстваме, че всички сме деца и че Той е на нашата възраст. От гледна точка на нашето осъзнаване ние всички сме начинаещи, защото целта ни е безкрайната светлина и безкрайната наслада, а на нас тепърва ни предстои да стигнем до прага.
Има едно дете,
плачещо за теб
в живото ти сърце.
Знаеш ли името му?
Душа.
Има едно дете,
очакващо теб
в любящата ти душа.
Знаеш ли името му?
Бог.
Ако сме искрени към себе си и чувстваме, че сме начинаещи, че сме деца, тогава можем да усетим, че Бог идва при нас като дете, защото Неговата цел е да си играе с нас. Възрастните не си играят, но детето постоянно иска да си играе, през цялото време и навсякъде. Ако чувстваме необходимостта да бъдем винаги деца, тогава Бог ще ни се яви като дете. Той вечно играе в Своята вечна градина. Днес Той си играе с желанията ни, утре ще играе със стремежа ни, а на следващия ден ще играе с осъзнаването ни.
Когато съзнателно се молим, концентрираме и медитираме, Бог надзърта при нас като дете. Той вижда дали ние наистина медитираме или не. Сякаш някое дете наднича през прозореца, за да види какво правят неговите родители или по-възрастните хора. Когато види, че ще го хванат, то побягва.
Бог - божественото Дете иска да играе Своята космическата Игра на криеница с нас. Когато Бог се крие, ние трябва да го търсим. Когато ние се крием, Бог ще дойде да ни търси. По този начин ние ставаме най-милите приятели, вечни приятели. Ако Бог е еднопосочен, ако Той винаги ни хваща със Своето знание, мъдрост и прозрение, то тогава няма да има игра. Ако единият отбор в играта е много по-силен от другия и винаги печели, тогава губещият няма да продължи играта. Затова Бог идва при нас под формата на дете и наднича към нас, Неговите деца.
Бог е моят постоянен Другар в игрите.
Ето защо
моето сърце пътува направо
към Дома на Неговата Тишина.
Кой е най-ефикасният начин да мислим за Всевишния като за наш приятел?
Понякога вие говорите вътрешно със себе си или с някой приятел. Вашият приятел може да е на хиляди мили разстояние. Физически вие не можете да го видите, но усещате вибрацията му. По същия начин се опитайте да си представите, че въвтре във вас има един вечен приятел и той е Всевишният.
Когато разговаряте мислено с приятеля си, той може и да не е в състояние да ви чуе. Но когато говорите на Всевишния, Той определено ви слуша. Когато успеете да почувствате, че има някой, който ви слуша, когато усетите присъствието му, тогава вашият начин на разговаряне с Всевишния ще бъде спонтанно цялостен.
Ако твоето съзнание
остава дълбоко вътре в сърцето ти
и ти постоянно
мислиш за Бог,
тогава всичките ти проблеми ще се решат,
дори и ако просто ги пренебрегнеш.
Не е нужно да казвам,
че това се отнася само за теб,
защото си душевно искрен търсач.
Когато имам проблеми, сякаш не мога да ги разреша истински. Дори приятелите и родителите ми не знаят кое е най-добро. Ще помогне ли, ако мисля за Всевишния като за мой приятел и Го попитам как да ги реша?
Има някой, който знае кое е най-добро за нас, и този някой е Всевишният. Всевишният не е умствена халюцинация. Ние ще можем да Го видим, ще можем да говорим с Него, ще можем да се храним с Него. Той не е само наш Баща. Той е и наш вечен Приятел. Ние трябва да му предадем отговорността за себе си. Всеки път когато сме атакувани от проблем, вместо да се опитваме да го решим сами с ограничените си способности или мъдрост, ние трябва да го предложим на Всевишния.
Неговите очи виждат по-добре от нашите. Неговите уши чуват по-бързо, отколкото нашите човешки уши. Ние говорим на хора, които нямат време да ни чуят. Те имат да вършат толкова много неща във външния свят. Но ние много често забравяме, че има някой друг, който винаги жадува да ни чуе, макар и да не му говорим. Понякога говорим на ума си, на нашия собствен неудовлетворен витал, но рядко се опитваме да говорим на вътрешното си същество. Ако разкрием тайната как да говорим с вътрешното си същество, тогава ще разрешим всичките си проблеми.
Ако си предан на Бог
и Го приемеш като свой единствен Приятел,
как може да имаш някакви сериозни проблеми?
Невъзможно!
Дори проблемите на ума ти
ще бъдат разрешени
от състрадателното и грижовно Небе
на Неговото Сърце.
