Божията Воля в човека е прогресираща, като мускул, който се развива и става все по-силен и по-силен. Божията Воля има за цел да ни накара да почувстваме, че съществува нещо трайно, оставащо, вечно. Когато стигнем до този етап, ние ще знаем Божията воля. Можем да познаем Божията воля по чувството на трайно удовлетворение, което тя ни дава.
Всичко, което е вечно, всичко, което е безсмъртно, всичко, което е божествено, е Божия Воля. Макар Бог да разполага с Вечността, Той не е безразличен дори и за секунда. Защото от секунда, две или три ние влизаме във Вечността и Безкрая. Нека се опитаме да чувстваме Божията Воля в себе си всяка секунда.
Има много прост начин да разберем каква е Божията воля за нас като отделни личности. Всеки ден, когато започваме деня си, ние изграждаме свой собствен свят. Вземаме решения. Смятаме, че нещата трябва да бъдат направени по определен начин. Аз трябва да се отнасям с този човек по този начин. Аз трябва да кажа това; аз трябва да направя това; аз трябва да дам това. Всичко е аз, аз, аз. Ако вместо цялото това планиране успеем да направим умовете си абсолютно спокойни и тихи, ние ще можем да узнаем Божията воля. Тази тишина не е тишината на мъртвото тяло. Тя е динамичната, прогресивна тишина на възприемчивостта. Чрез абсолютната тишина и постоянно увеличаващата се възприемчивост на ума ние можем да узнаем Божията Воля.
Когато човешкият ум работи усилено, Божията воля не може да действа. Божията воля действа само ако човешкият ум не работи. Когато умът се превърне в чист съд, Всевишният може да влее в него Своя безкраен Мир, Светлина и Блаженство.
Сега ние не чуваме гласа на Бог. Може би чуваме нещо отвътре, което смятаме за гласа на Бог, но това може да е глас, идващ от нашата фина физика, от финия витал или от някъде другаде. Но когато умът замълчи, вътре в самите дълбини на сърцето си или над главата си ние можем да чуем един тих глас и това е гласът на Бог. Щом веднъж чуем Гласа на Бог, ние не ще можем да направим никаква грешка в живота си. Ако през цялото време слушаме какво ни диктува Той, ще вървим постоянно напред, нагоре и навътре.
Ние постоянно строим и рушим къщата на своя ум. Но ако вместо да строим и рушим къщата по собствена воля, успеем да изпразним ума си, да го направим спокоен и тих, тогава Бог ще може да изгради Своя храм или дворец в нас по Свой собствен начин. А когато изгради Своя дом вътре в нас, Той ще каже: “Аз построих това за теб и Мен, за да живеем вътре заедно. Аз го построих, но то не е само Мое. То е и твое, влез.”
Най-лесният начин да узнаем Божията воля е да станем инструмент, а не извършител. Ако ние станем само инструмент, който изпълнява Божиите планове, Божията Воля ще действа в нас и чрез нас. Бог извършва действието и Той е действието. Той е всичко. Ние само наблюдаваме.
За да можем лесно да разберем
каква е Божията воля,
ние трябва да подхранваме
божественото в себе си
и да просветлим
човешкото в себе си.
Как бих могъл да узная Божията Воля в ежедневния си живот?
Вие можете да узнаете Божията Воля в ежедневния си живот, ако рано сутрин предложите най-дълбоката си благодарност на Бог за това, което Той вече е направил за вас. Когато предложите своето благодарно сърце, то се разширява, а когато се разширява, то се слива с Божията всемирна реалност. Благодарното сърце цъфти като цвете. Когато цветето е напълно разцъфнало, тогава вие го цените и му се възхищавате.
Така е и с вас - когато вашето сърце на благодарност цъфти, Бог е незабавно удовлетворен. Ако предложите благодарност на Бог за това, което вече е направил за вас, тогава естествено Божията воля ще действа във вас и чрез вас. Рано сутрин преди да медитирате или да правите нещо друго, предложете колкото е възможно повече благодарност; предложете душевните си сълзи просто защото сте станали това, което сте сега. Ако го правите, накрая ще станете безкрайно повече от това, което сте сега. Благодарността ще ви накара да почувствате каква е Божията воля. Божията воля ще действа във вас и чрез вас, Бог ще върши всичко във вас, чрез вас и за вас, ако вие предложите благодарност.
Как да разбера какво Бог иска да правя?
Не е трудно да разберете, ако не се привързвате към резултата и не се въодушевявате от него. Преди да направите нещо, помолете се на Бог: “Боже, ако такава е Волята Ти, моля те, вдъхнови ме да го направя добре.” Докато работите, кажете на Бог: “Боже, тъй като аз приех тази работа с чувството, че Ти искаш да я върша, моля те работи в мен и чрез мен, за да мога да я изпълня добре. От Твоето вдъхновение аз ще мога да разбера, че това е Твоята Воля.” В края на работата, независимо дали резултатът от нея е успех или провал, поднесете го в Божиите нозе със същата радост.
Как да разбера дали изпълнявам Божията Воля или задоволявам егото си?
Когато изпълнявате изискванията на егото, вие незабавно ще почувствате, че сте господар на света, или че ще станете господар на света. Вие се изпълвате с гордост и чувствате, че останалият свят е в краката ви. Щом някое ваше желание се изпълни, вие незабавно чувствате: “О, моето желание се изпълни: аз съм станал нещо, а останалият свят няма да постигне това, което имам.” Когато егото е задоволено, винаги има чувство за превъзходство.
Когато изпълнявате Волята на Бог, въпросът за превъзходство или малоценност не възниква. Тогава вие чувствате само вашето единство. Вие чувствате, че Бог ви е определил или че Бог ви е приел за Свой избран инструмент и че Той действа във вас и чрез вас. Без значение какво постигате, дори да е нещо много велико, необикновено, необичайно, вие няма да имате никакво чувство за лична гордост. Точно обратното, вие ще се чувствате изключително благодарни на Бог, че е избрал да осъществи Себе си чрез вас. Няма да има гордост, а само чувство на разширяване.
Да изпълните Божията воля означава да постигнете нещо. Когато постигате нещо, вие чувствате разширяване на съзнанието. А когато изпълнявате изискванията на егото, се чувствате напълно отделени от останалия свят. Вие сте господарят, а останалото творение е в краката ви. По този начин можете да разберете разликата между двете.
Отдаването на Божията воля
непременно е
бавно узряващ,
но най-сладък плод.
Трябва ли да се молим за нещо, което желаем, или да се молим само за изпълнението на Божията воля?
Да се молим за изпълнението на Божията воля е най-висшата форма на молитва. Но за начинаещия е почти невъзможно да се моли искрено Бог да го осъществи по Свой собствен начин. Рано сутрин начинаещият ще каже на Бог: “Господи, аз искам да бъда твое безусловно отдадено дете.” В следващия миг, когато в него влязат завистта, несигурността или гордостта, неговото себепредлагане става условно. Тогава търсачът казва: “Господи, рано тази сутрин аз Ти се молих най-искрено да изпълниш Волята Си в мен, но Ти не чу молитвата ми. Ако я беше чул, аз щях да съм над завистта, страха, съмнението, тревогите и привързаностите.”
Ако търсачът се моли за нещо сутринта и молитвата не се изпълни след няколко часа, той веднага се обезкуражава. Спира да се моли и медитира в продължение на шест месеца. Той предлага искрената си молитва само за ден, а после е готов шест месеца да се радва на невежеството. Затова, когато търсещият е в самото начало, винаги е препоръчително да се моли на Бог за това, от което чувства, че се нуждае най-много, независимо дали е търпение, чистота, искреност, смирение или мир. Тогава Бог ще му даде мир, светлина и блаженство - предвестници на нещо безкрайно, което ще влезе във вътрешното му същество. Щом веднъж е постигнал мир, светлина и блаженство и е укрепнал до някаква степен във вътрешното си същество, той ще има увереност в Божиите действия, както и в своя собствен живот на стремеж.
Когато някой се развива много бързо или вече е малко напреднал, той чувства, че вътре в него има реалност, която няма да го разочарова или изостави. Чувства, че Бог е напълно наясно от какво се нуждае той и няма търпение да му предостави нещата, от които има нужда, тъй като Бог иска да осъществи Себе си в Своя избран инструмент и чрез него. В своя избран час Бог ще осъществи Себе си в този избран инструмент и чрез него. Когато търсачът почувства такава увереност в себе си, за него е дошло времето да се помоли: “Господи, сега искам да те удовлетворя само по Твой собствен начин.” В този момент той ще почувства, че Бог иска да прояви Себе си в него и чрез него. Ще чувства, че в мига, в който Бог го направи съвършен, той ще бъде способен да служи на божественото в човечеството.
Ако някой член на семейството ни е болен, как се отнасяте към това да се молим на Бог за изцелителна сила?
Да предположим, че майка ви е болна. Вместо да се молите: “Излекувай майка ми, излекувай майка ми”, вие ще постъпите най-добре, ако кажете: “Аз полагам майка си в Божиите Нозе”. Най-голямата ви изцелителна сила ще е в това да положите майка си в Божиите Нозе, защото Той знае кое е най-добро.
Когато предлагате собствената си воля на Божията Воля, вие получавате сила и тази сила ще бъде използвана за Бог. Самият Бог ще ви каже как да я оползотворите. Но ако се опитате да лекувате на своя глава, въпреки най-добрите си намерения, вие може да застанете срещу Божията Воля.
Да предположим, че вие медитирате и се молите, за да постигнете Божествена сила да лекувате хората и да помагате на света. Казвате си: “Искам да съм камила и да нося целия товар на света на раменете си.” Но ако камилата не е просветлена, как може да помогне на другите да получат просветление?
Вие тичате към целта си. Ако поискате Бог да ви даде нещо, то е просто допълнителен товар, който трябва да носите и който може да ви забави. Ако просветлението е целта ви, мислете само за целта си и за нищо друго.
Все пак, ако лекът за някоя болест дойде спонтанно отвътре и вие не трябва да упражнявате своите умствени сили или сила на волята, то тогава не става дума за его, гордост или суета. Ако в медитацията си изведнъж видите вътрешна светлина и в тази светлина получите лек за някоя фатална болест, тогава естествено ще можете щедро да предложите това вътрешно озарение на света. Но най-доброто нещо е първо да постигнете просветление. Само тогава ще служите на Бог по Негов собствен начин. В противен случай понякога ще служите на Бог по Негов собствен начин, а понякога ще задоволявате собственото си его.
Как можем да разберем разликата между Божията воля и самозалъгването?
За да разбере някой Божията Воля, не е необходимо да е велик духовен Учител или много напреднала душа. Много малко са те на земята, много малко. Но за да разбере Божията воля, човек трябва да е най-малкото търсещ. Как може някой да бъде истински търсач? Той може да бъде истински търсач, ако чувства, че е не само безпомощен, но също и безнадежден, незначителен и безполезен във всяко отношение без Бог. Без Бог той е нищо, но с Бог е всичко. Той е стремеж. Той е осъзнаване. Той е разкриване. Той е проява. Ако някой има такова вътрешно чувство за себе си, тогава ще може за една нощ да стане истински търсач.
Искреният търсач се опитва да медитира посветено всеки ден. Този, който медитира посветено всеки ден, скоро ще има свободен достъп до Божието вътрешно царство и ще може да чуе посланието на Бог. Разбира се, лесно е да се каже, че трябва да медитирате посветено, но в действителност да медитирате посветено може да ви се стори толкова трудно, колкото да изкачите връх Еверест. Когато започнете да медитирате, трябва да почувствате, че самият ви живот, самото ви съществуване, самият ви дъх са дарове за Вътрешния водач във вас. Само по този начин вие можете да медитирате посветено и да имате чувство на посветеност към Бог.
По време на медитацията ви настъпва момент, когато вашият ум става абсолютно спокоен и тих. В ума ви има само чистота, яснота и дълбочина. Чистотата, яснотата и дълбочината имат едно общо лице, което се нарича спокойствие. Когато спокойствието е с тях, те са съвършени.
Когато умът стане спокоен, тих, умиротворен и свободен, в сърцето си вие ще почувствате изтръпване или нещо много мъничко, като меко мехурче. То е нещо дребно, но там със златни букви е написано послание. Дори и да държите очите си затворени, няма значение. Понякога посланието се предава от сърцето към главата и вие можете да видите с ума си, че посланието е дошло. Но ако имате способността да влезете дълбоко навътре, ще видите, че посланието вече е било написано в сърцето. Просто защото не можете да видите посланието там, то трябва да стигне до физическия ум, за да ви убеди.
В най-съкровените глъбини на сърцето, където всичко е обляно в чистота, посланието не може да бъде написано от никой друг освен от Бог. Там небожествените сили не могат да влязат. Това не важи за ума. В ума винаги може да има халюцинации, измислици или някакви самоналожени истини, които ние сме създали.
Но в най-съкровените дълбини на сърцето ни няма да посмее да влезе нито една обезпокояваща мисъл, нито една конфликтна мисъл, нито една задушаваща мисъл. Дълбините на сърцето ни са добре защитени, добре пазени от самия Бог, защото Божието собствено благосъстояние и богатство е там. Той самият е там като пазач, охраняващ Съкровището си.
Когато медитирате, опитайте се да почувствате необходимостта от цялостно отваряне на сърцето и пълно затваряне на физическия ум. Физическият ум е умът, който мисли за вашите близки и роднини, вашите приятели, останалия свят. Когато залостите вратата на физическия ум и отворите вратата на сърцето си, умът става спокоен и тих, а сърцето се изпълва с възприемчивост. Когато концентрацията и медитацията ви се фокусират на сърцето и сърцето е възприемчиво, тогава естествено съкровището на сърцето – Посланието от Бог, ще излезе на преден план и вие ще можете да го прочетете и да го приложите в своето всекидневие.
Но едно е да чуеш правилно Посланието на Бог, а друго е да се вслушаш и да го осъществиш. Не са малко тези, които могат да чуят Божието Послание, но не могат да го изпълнят във външния си живот. За това ви е необходима вяра в себе си, вяра, че не сте просто дете на Бог, а избрано дете на Бог. Всеки е Божие дете, но не всеки може да бъде Божие избрано дете, защото не всеки се стреми съзнателно. Избраните са тези, които наистина искат Бог тук и сега, тези, които чувстват, че не съществуват, че не могат да съществуват без Бог. Тъй като се стремите искрено, вие можете да обявите себе си за избрано дете на Бог.
Когато твоят живот
на стремеж и отдаване
е на земята
само за изпълнението на Божията воля,
тогава ти със сигурност ще почувстваш,
че твоят успяващ живот
и напредващо сърце
не са нищо друго освен
едно усилие без усилия.
Как мога да се отнасям по-положително към това да се предам на Божията Воля?
Когато се предадем на Бог, ние се предаваме на нашата най-висша част, защото Бог е нашата най-просветлена част. Не можем да разделим Бог от своето съществуване. Ако чувстваме, че Бог и ние сме едно, тогава да кажем, че Бог е нашата най-просветлена част, а ние все още не сме просветлени. Ако сме мъдри и ако знаем, че Този, който е целият просветление, е неразделна част от нашето съществуване, ние ще отидем при Него и ще получим от Него. Ако приемем предаването по този начин, то тогава няма проблем.
Но ако разглеждаме предаването като предаване на роб пред господаря му, тогава ние никога няма да можем да почувстваме единство. Робът се предава на господаря си от страх. Той се бои, че ще се лиши от службата си, ако не си свърши добре работата. Чувства, че без значение какво прави, дори и ако е свършил всичко за господаря си душевно, посветено, дори безусловно, все пак няма гаранция, че господарят ще му даде каквото иска или че господарят наистина ще го удовлетвори. Ако господарят е обикновен човек и има няколко роби, тогава той ще получава от тях каквото пожелае; но когато става въпрос за собственото му отдаване, той може да е на милиони мили далеч от техните нужди.
Когато предлагаме съществуването си на Бог, ние имаме чувството на единство между Баща и син или Майка и дете. Малкото дете винаги чувства това, което притежава баща му, като свое. Неговият баща има кола. Детето е само тригодишно, но то казва: “Аз имам кола.” Не е нужно да казва: “Баща ми има кола.” То само ще каже: “Това е нашата кола.”
Така че ако променим разбирането си за своята връзка с Бог, тогава няма да има проблем. Ако Той има мир, тогава ние имаме пълно право да обявим неговия мир за свой собствен. Той е наш Баща, така че ние можем да го наследим. Тъй като Бог е нашият Баща, тъй като Бог е нашата Майка, ние можем да имаме такова чувство. Ако чувстваме, че сме Божии роби и че Той е нашият върховен Господар, че ние сме в Нозете Му и че трябва да правим всичко за него, тогава ние нямаме сигурност, нямаме гаранция, че Той ще ни удовлетвори.
Но ако имаме усещането за единство между баща и син, между майка и дете, тогава ще почувстваме, че детето има пълно право да обяви за свое собствено
всичко, което имат майката или бащата,
. Детето не се отдава. То само законно предявява правата си върху богатството на майка си или богатството на баща си.
Ние не отдаваме нищо. Само ставаме съзнателни за факта, че принадлежим на някого, който притежава всичко. Ние просто го твърдим във всеки един момент. За краката никак не е трудно да чувстват своето единство с главата, защото знаят, че главата също много често се нуждае от помощта на краката.
По същия начин, когато се стремим, идва момент, в който чувстваме, че Бог също толкова се нуждае от нас. Както ние се нуждаем от Него, за да осъзнаем най-висшето, Абсолютната Истина, така и Той се нуждае от нас за Своето проявление. Ако не е под достойнството на Бог да приеме помощ от невежи хора за Своята проява на земята, тогава как може да е под нашето достойнство да помолим Бог да ни даде мир, светлина и наслада?
Щом веднъж установим съзнателното си единство с Бог, не съществува предаване. Има само взаимно вземане и даване. Каквото имат да предложат краката, главата го приема с радост и обратното. Ние даваме на Бог стремежа си, а Той ни дава Своето осъзнаване. Ние му даваме каквото имаме, а Той ни дава каквото Той има и каквото Той е. По този начин ние не се предаваме, а само заявяваме, че си принадлежим един на друг.
Дали развитието на нашата сила на волята влияе на способността ни да се предадем?
Ако имаме непреклонна сила на волята, ние ще получим способност за безусловно предаване. От друга страна, ако можем да се предадем безусловно, тогава ще развием сила на волята. Вътрешната сила на волята, която е светлината на душата, и предаването, което е единството на сърцето с Абсолюта, вървят заедно. Няма разлика между силата на волята на душата и безусловното предаване на волята на Всевишния. И двете са еднакво силни. Ако някой може да постигне безусловно предаване на Волята на Всевишния, това е резултат от неговата вътрешна сила на волята, светлината на душата.
Предай своята воля на Божията Воля.
Ще видиш, че
всичките ти разочарования
ще се превърнат в невъобразими сили.
Как можем да се предадем на Всевишния?
Много е лесно да се предадем. Вие вече сте се предали на невежеството. Не можете да кажете, че не сте се предали на никого. Така че вие познавате изкуството да се предавате. Можете да се предадете на Всевишния по същия начин, по който сте се предали на невежеството. Просто трябва да смените господаря си. Всеки миг трябва да чувствате нуждата от нов учител. Някой ви е научил на всичко погрешно; сега Всевишният чака да ви научи на всичко правилно. Този, който ви е научил, не е истинският учител, но вие сте били предадени на него стотици хиляди години. Сега трябва да се предадете по същия начин на Всевишния.
Ако откажеш да се предадеш
на невежеството,
тогава Бог определено ще ти позволи
да живееш
в Пристана на Неговото Състрадание.
Всеки живот трябва да стане
река от предаване,
преди да може да даде каквото има
и каквото е
на морето от удовлетворение.
