Бог е бил Един, но е пожелал да стане Много. Не можеш да се наслаждаваш на игра само с един човек. Ако искаш да играеш някаква игра, ще ти трябват повече играчи. Бог е произлязъл Сам от Своята собствена Тишина, за да се наслаждава божествено на Космическата Игра.
Ако се потопим дълбоко навътре, ще видим, че ние само вземаме съзнателно участие в Божията Космическа Игра. Ние виждаме, че не сме извършителите, Бог е Извършителят. Ние сме само Негови инструменти. Бог е Един, но Той е почувствал, че иска да се наслаждава, да осъществи Себе си в милиони образи и форми. Той е почувствал, че щом е Един, не е напълно удовлетворен. Защо трябва Той да е удовлетворен от това, че е Безкрайният Единствен? Той може да бъде и безкрайно множество. Бог е всезнаещ, всемогъщ, вездесъщ. Ако Той е всемогъщ, тогава защо да не стане като мравката, безкрайно малко същество? Поради Неговата всемогъща Сила, ние мислим за Бог като за нещо много велико или огромно. Но тъй като Бог е всезнаещ и всемогъщ, Той може да бъде и в крайното. По този начин Бог играе своята вечна Игра във вас и чрез вас, чрез мен, чрез всички човешки същества.
Бог е безкраен, но Той обитава във всяко мъничко дете. Тук, в крайното, Той желае да се наслаждава и да свири мелодията на Безкрайното. Единствено тогава Той изпитва най-голяма радост. Именно в крайното ние се стремим да постигнем Безкрайното. Същевременно Безкрайното получава най-голяма радост, като се превръща във възможно най-малкото.
Крайно и безкрайно: за нашите външни очи те изглеждат противоположни, но в Божието Око те са едно. Крайното и Безкрайното винаги вървят заедно, едното допълва другото. Крайното иска да стигне до абсолютното Висше, което е Безкрайното. Безкрайното иска да се прояви във и чрез крайното. Тогава играта е цялостна. В противен случай това ще бъде само едностранна игра. Няма да има никаква радост, никакво постижение, никакво осъществяване. Безкрайното е това, в което и чрез което крайното пее своята песен на реализация. А в крайното и чрез крайното Безкрайното пее своята песен на проявата.
Господи, аз търся, а Ти се криеш.
Аз търся, защото без Теб
пламъците на живота ми не горят и не могат да горят.
Кажи ми, Господи,
защо се криеш?
“Дъще, Аз се крия, защото
Моето криене прави търсенето ти по-усилено.
То удовлетворява любовта ти,
възхвалява постижението ти
и обезсмъртява твоето просветление.”
Какво е предназначението на живота?
Предназначението на живота е да проявим вътрешната божественост. Предназначението на живота е да станем съзнателен инструмент, избран инструмент на Бог. Предназначението на живота е да проявим най-висшата Истина, която ние въплъщаваме. Първо трябва да видим Истината и да почувстваме Истината. След това трябва да разкрием и проявим Истината.
Предназначението на живота
е да станем едно с Абсолютната Истина.
Тази Абсолютна Истина е
Бог – безкрайното Състрадание
и
Бог – безкрайното Удовлетворение.
Целта на живота е да станем съзнателни за Върховната Реалност. Целта на живота е да бъдем съзнателен израз на Вечното Съществуване.
Животът е еволюция. Еволюцията е разгръщане отвътре. Всеки живот сам по себе си е един свят. Наистина, всеки живот е един микрокосмос. Това, което диша в необятната вселена, диша и във всеки отделен живот.
Целта на живота е да осъзнаем Бог. Осъзнаването не може никога да дойде при човек, който бездейства. Ние трябва да платим цената за него. Алтернатива няма.
Ако наистина обичаме живота, ние трябва първо да обичаме Бог, защото Бог е не само Източникът, но и самият Дъх на живота. Любовта към Бог не ни струва нищо, но има висока стойност. Нашият ум знае тази истина. Нашата душа въплъщава тази истина.
Аз обичам Бог несъзнателно
от хилядолетия,
но ще обичам Бог съзнателно
от този миг нататък.
Всеки човек има душа, и всяка душа има собствена природа. Душата, която е пряк представител на Бог, слиза на земята, за да изпълни обещанието, което е дала пред Абсолюта на най-високия план на съзнанието, в Небесата. Всяка душа трябва да прояви по особен начин своята вътрешна божественост тук на земята. Душата проявява своята вътрешна божественост чрез разкриване на собствената си светлина. Когато душата, чрез своя стремеж, осъзнаване, разкриване и проява навлезе в Космическия Аз, тогава тя завършва своето земно пътуване.
За да видите светлината на своята душа, вие трябва да почувствате, че не сте тялото, не сте виталът, не сте умът, не сте сърцето, а сте самата душа. За да получите това преживяване, вие трябва да почувствате, че се нуждаете от Бог и Бог се нуждае от вас. Вие се нуждаете от Бог, за да издигнете съзнанието си колкото е възможно повече – високо, по-високо, най-високо. Бог се нуждае от вас, за да прояви себе си във вас и чрез вас, тук на земята.
Моят живот е малка лодка,
той е немощен плач.
Но душата ми е представител
на всемогъщия,
весдесъщ и всезнаещ Бог.
Можем ли да разберем Бог само чрез крайната част от Неговото творение?
Нека да гледаме на Бог като на необятния океан. Вие знаете, че океанът се състои от малки капчици. Милиони, милиарди и трилиони капки образуват океана. Ако знаем как да отъждествим себе си и с огромния океан, и с най-малката капка, тогава ще виждаме Бог както в крайното, така и в безкрайното. Именно по силата на нашето единство с най-малката капка в океана ние можем да видим и да почувстваме Бог. Ако можем да установим единство с крайното, тогава ще можем да видим как изглежда Безкрайното.
Ако искаме да виждаме Бог в Неговото огромно творение, като самото творение, ние можем да го правим. Но в началото може да е по-лесно да Го отделяме от Неговото творение и да се отъждествяваме само с малка частица от цялото творение. Дори в малката част от Божието творение, която е видима за нас в момента, ние виждаме безкрайно разнообразие. Какво ще правим сега с цялото Божие творение? Умът ни изобщо няма да може да го обхване. За нашия ограничен човешки ум дори крайната земна реалност е безкрайна. Ако успеем да започнем да разбираме това малко ъгълче от необятното Божие творение, ние ще можем да кажем, че сме постигнали значителен вътрешен напредък.
