Ако сме стояли до късно предишната нощ и сме много изморени, когато будилникът звънне, по-добре ли е да продължим да спим и да медитираме след определеното време?
Трябва да знаете колко често го правите. Ако ви се случва всяка седмица, това не е добре. Но веднъж на няколко месеца е допустимо. В училище учите месеци наред и след това имате ваканция. Но ако искате да имате ваканция всеки ден, как ще напредвате? Ако сте медитирали месеци наред в определен час и една сутрин сте изключително уморени, това е нормално. Но нима учителят ще е доволен, ако всеки ден ходите на училище в различен час?
Възможностите не идват в живота ви всеки ден. Духовността е като възможност. Ако пропуснете една медитация, трябва да чувствате, че наистина сте пропуснали нещо, че сте пропътували една стъпка по-малко, отколкото е било възможно. Когато не медитирате редовно, вашето съзнание губи част от своята способност и пътят става много дълъг. Щом веднъж се отпуснете, невежеството ви поглъща. Ако не успеете да станете веднъж, тогава този ден невежеството ви е завладяло.
Да предположим, че си легнете в три часа и когато е време за медитация, вие не можете да станете. Но кой ви е карал да си лягате в три часа? Ще кажете, че е било неизбежно, трябвало е да свършите нещо изключително важно. Но докато стоите до късно да вършите това важно нещо, моля ви, чувствайте, че в шест часа също ще има нещо неизбежно и важно, което ще трябва да направите – ще трябва да станете да медитирате. Ако това, което сте правили късно вечерта, е било толкова важно, че не сте могли да го отложите, бих искал да ви кажа, че вашата медитация е безкрайно по-важна, нищо не може да бъде по-важно от медитацията.
Понякога умората ни е реална, понякога идва изцяло от ума. Дори ако сте спали десет часа, понякога се чувствате ужасно изморени. Много хора спят значително по-дълго, отколкото наистина имат нужда. Често умът ви кара да се чувствате изморени и изтощени. Умът е толкова хитър. Ще ви убеди, че ако можете да поспите само още пет минути, ще се почувствате много по-добре. Ако сте имали намерение да станете в шест часа, умът ще ви каже, че ако тялото ви може да поспи още една минута, ще се чувствате по-добре. Но ако дадете тази минута на тялото, умът веднага ще поиска още пет или десет минути и не след дълго ще се окаже, че часът е седем или осем. Така че най-добре е изобщо да не слушате ума.
