Необходимостта от молитва

След като човек напредне в медитацията, молитвата не е необходима. Тогава осъзнаваме, че Бог винаги знае нашите потребности и се грижи за нас безкрайно повече, отколкото ние се грижим за себе си. Молитвата не е необходима, защото ние принадлежим на Бог и сме Негова собственост. Когато се отречем от личните си претенции и се предадем напълно, Бог ни приема за Свои собствени и ни превръща в Свои избрани инструменти.

Но докато не напреднем достатъчно в духовния живот и не почувстваме своето единство с Бог, молитвата е необходима. Ако получим нещо чрез молитва, ние можем да кажем на света: „Аз се молих за това, ето защо го получих. Вижте колко близък съм станал със своя Баща!" Приличяме на деца, които са гладни. Молим майка си за храна и тя ни нахранва. Да, тя щеше да ни нахрани сама, но фактът, че сме я помолили за храна и тя е откликнала на нашата молба, ни дава радост. Това убеждава умовете ни, че тя наистина се грижи за нас. Поради своята вътрешна връзка и близост с майка си, ние можем да я помолим за каквото си поискаме.

Бог може да направи всичко за нас безусловно, но това не би ни дало същото удовлетворение. Ако в едно състезание пробягате цялото разстояние, ще бъдете щастливи да спечелите награда. Вие сте тичали много бързо, финиширали сте с много усилия и чувствате, че сте спечелили наградата. Но ако наградата получи някой, който е бил само зрител, този човек няма да се почувства удовлетворен, защото не е направил нищо, за да я спечели. Бог може да даде всичко безусловно, но ние сме удовлетворени повече, ако Той ни даде нещо, след като сме се молили и работили за него.

Това, от което се нуждае моята молитва,
е дърво на търпението.
Това, от което се нуждае моята медитация,
е цвете на благодарността.

Трябва да знаем обаче, че когато се молим, ние се чувстваме отделни от Бог като индивиди. Чувстваме, че Той е на едно място, а ние сме някъде другаде. Тогава не сме в своето най-високо съзнание, където чувстваме, че сме едно с Бог. Ако почувстваме, че Бог и ние сме едно, изобщо не може да става дума за молитва, защото тогава нашите потребности са Негови потребности. Може да се каже, че молитвата увеличава близостта ни с Всевишния, докато медитацията усилва нашето единство с Него. Първо трябва да почувстваме, че ние и Бог сме близки приятели. После можем да осъзнаем реалността на своето единство с Бог. Можем да установим личната си връзка с Всевишния, ако преди да медитираме, се помолим няколко минути. След това можем да медитираме, за да станем едно с Него.

Във висшия духовен живот не може да има сравнение между медитация и молитва. Медитацията е безкрайно по-дълбока и по-обширна от молитвата. На Запад молитвата се използва от търсачите със значителен успех. Но един истински търсач, който иска да достигне Крайното Отвъдно, трябва да чувства, че медитацията е най-високото стъпало на стълбата към Божественото осъзнаване. Когато медитираме, ние виждаме, чувстваме и израстваме в цяла вселена от светлина и наслада.