Бог ни обича. Той ни обича постоянно и безусловно. Без значение какво сме направили, какво правим или какво ще направим, Той винаги ще ни обича. Бог ни обича много повече, отколкото обича Себе си. Ако приложим своя мислещ и съмняващ се ум, това ще ни се стори трудно за вярване. Но ако използваме любящото си и отдадено сърце, тогава непременно ще почувстваме, че Бог ни обича безкрайно повече, отколкото обича Себе си. Защо Той ни обича толкова много? Той ни обича, защото чувства, че Неговата Мечта остава неосъществена без нас, Неговата Реалност остава непроявена без нас, без нас Той е незавършен.
В живота ни е имало множество случаи, когато сме се чувствали нещастни, защото сме изрекли лъжа, измамили сме някого или сме завиждали на другите. След като направим нещо нередно, съвестта ни се проявява и ние се чувстваме нещастни. Започваме да се проклинаме и се опитваме да се накажем. Но Божията любов към нас остава все същата. Ние се намразваме заради грешките си, но Бог все още ни обича и винаги ще продължава да ни обича. Силата на нашата справедливост ни проклина, но силата на Божието състрадание ни прощава, просветлява ни и превръща нашата слабост в сила. Бог получава удовлетворение, когато с благодатната си Усмивка Той ни дава Своя поток от състрадание, Своето небе от загриженост и Своето море от любов, така че да можем да израснем в самия Негов образ.
Бог ни обича и в замяна иска ние да се усмихваме, да обичаме и да надминаваме себе си. В мига, в който Му предложим душевна усмивка, Бог е доволен от нас. В мига, в който поискаме да отидем отвъд привързаното си към земята съзнание, Бог е доволен от нас.
Нашата човешка любов постоянно се опитва да разграничава и разделя, но божествената Любов, която получаваме от Бог, винаги прибавя и умножава. Когато е сътворил света, Бог е приложил силата на Своята Наслада, а сега прилага силата на Своята Любов, за да опази света и да донесе съвършенство на Земята, Своето творение.
Бог ни дава това, което има, и което Той е. Това, което има, е безкраен Мир, Светлина и Блаженство, а това, което е, е Неговата постоянна загриженост – загриженост за нашето освобождение от мрежите на невежеството и загриженост за нашето съвършенство. Бог ни обича. Ние обичаме Бог. Обичайки Бог, ние удържаме победа над своето прастаро невежество. Обичайки ни, Бог ни кара съзнателно да чувстваме, че сме вечни играчи, божествени играчи в Неговата Космическа Игра.
Бог със сигурност ме обича
каквото и да правя,
но Той определено ще ме обича
безкрайно повече,
ако види как мечтая
да стана и аз Бог
като Него.
Любовта е вътрешната връзка, вътрешният контакт, вътрешното съединение между човек и Бог, между крайното и безкрайното. Винаги трябва да се приближаваме към Бог чрез любовта. Без любов ние не можем да станем едно с Бог. Ако изминем пътешествието си с абсолютна любов, ние никога не ще се провалим в постигането на Бог или в Неговото осъществяване, както в собствения си живот, така и в човечеството.
Какво е любовта? Ако любовта означава да притежаваш някого или нещо, тогава това не е реална любов, не е истинска любов. Ако любовта означава да даваш и да станеш едно с всичко, с човечеството и с божественото, тогава това е истинска любов. Истинската любов е нашето пълно единство с обекта на любовта и с притежателя на любовта. Кой е притежателят на любовта? Бог.
Кого обичаме? Ние обичаме Всевишвния във всеки човек. Когато обичаме тялото, ние се обвързваме. Когато обичаме душата, ние се освобождаваме. Това, което трябва да обичаме, е душата на човека, Всевишният във всяко човешко същество.
Нищо не може да е по-велико от любовта. Бог е велик само защото Той има безкрайна Любов. Ако искаме да дадем определение за Бог, можем да го направим по милион начини, но аз бих искал да кажа, че нито едно определение за Бог не може да е толкова адекватно, както определението за Бог като за самата Любов. Ако в ума ни навлезе страх, когато кажем “Бог”, тогава ние сме на милиони и милиарди мили далеч от Него. Ако любовта излезе на преден план, когато повтаряме Божието име, то нашата молитва, концентрация, медитация и съзерцание са истински. Не може да има по-голяма мъдрост, не може да има по-велико знание от любовта.
Светът съществува само защото любовта все още живее на Земята. Ако това божествено качество напусне света, на Земята няма да съществува нищо. Нито едно друго божествено качество не може да създава, удържа и осъществява Бог тук на Земята, както качеството любов. Божествена любов не означава емоционален обмен на човешки мисли или идеи, тя означава осъществяване на единство.
Откъде да знам, че Бог ме обича?
Като на човешко същество Всевишният ви е дал способността и потенциала да Го осъзнаете. Ако Той не е добър, защо ви е дал човешки живот? Той ви е дал този живот, Той ви е дал стремежа, Той ви е дал възможността и способността да осъзнаете Неговата върховна Висота. Щеше ли Той дави даде всичко това, ако не ви обичаше? Всевишният наистина ви обича. Ето защо Той ви е дал стремежа да търсите Неговата Любов.
Ако мислите, че Всевишният не ви обича, трябва да знаете, че сте наистина глупави. Всевишният е този, който е създал любовта. Той е създал и самото ваше съществуване. Той е като градинар, който е създал градина с много и красиви цветя. Ако едно цвете каже: “Не, не, той не ме обича!”, не е ли това абсурдно? Самият факт, че градинарят е посадил цветята и ги е отгледал – не е ли това неговата любов? Във всеки момент трябва да чувствате, че Всевишният ви обича. В противен случай Той не би ви въвел в Своето творение.
Бог те обича
заради чистия стремеж
на твоето сърце.
Бог те обича
заради горещата посветеност
на твоя живот.
Бог те обича
заради всеприсъстващата светлина
на твоята душа.
Каква е разликата между човешката и божествената любов?
Човешката любов е много ограничена. При човешката любов е напълно възможно да попаднеш в плен на удоволствията. При човешката любов на практика няма възможност да разширим божественото си съзнание. Истинската човешка любов, дори и да не е духовна, съдържа в себе си психическа емоция. Тази емоция ще се опита да ни покаже, че любовта не трябва да обвързва или да бъде натрапена. Въпреки това, при човешката любов ние винаги чувстваме, че другият не ни иска или не се нуждае от нас. При човешката любов винаги има някакъв страх или омраза. Човешката любов, както всеки знае, завършва с неудовлетворение, а неудовлетворението е следвано от разрушение. При човешката любов ние стигаме до загуба на собственото си чувство за единство с другия човек и до загуба на божествената си реалност.
Божествената любов не изисква. Тя е спонтанна и постоянна. Тя е неограничена във всяко отношение. Тя е като слънцето. Слънцето е за всички. Всеки може да се възползва от слънчевата светлина. Но ако държим вратите и прозорците си затворени, какво може да стори слънцето? Божията любов е тази, която трябва да действа в чрез човешката любов и чрез нея. Но ако не държим на божествената любов, която тече около нас или желае да тече в нас, тогава тя не може да действа в нас и чрез нас.
Човешката любов обвързва, но преди да обвърже, тя е вече обвързана. Божествената любов просветлява, но преди да просветли, ние виждаме, че тя е вече просветлена. Божествената любов започва със знанието за една по-висша реалност. Това е нашата постоянна убеденост в съществуването на една върховна истина. Във всеки момент божествената любов ни просветлява и в просветлението ние виждаме пълно осъществяване.
Бог безусловно обича
всяко човешко същество.
Наистина, това е божествена мистерия,
която нито един човешки ум
не може да разгадае.
Самата природа на човешката любов е да се вкопчва само в един човек и да отблъсква всеки друг. Но при божествената любов, която е неограничена и безкрайна, въпросът за приемане и отхвърляне изобщо не възниква. При божествената любов няма притежание, а само чувство за единство. Това единство може да влезе в някое животно, цвете, дърво или дори в стена. Не е като човешката любов, където днес искаме да притежаваме един човек или предмет, утре двама души, на следващия ден трима. Когато изпитваме божествена любов към някого, тогава спонтанно възниква неделимо единство. Не е нужен мост, ние просто ставаме едно цяло.
Божествената любов ни казва, че нашият живот е безкрайно по-важен, отколкото си мислим. Божествената любов означава постоянно надминаване не само на нашите човешки граници, но и на Божията собствена Реализация в нас и чрез нас.
В божествената любов ние израстваме. Божествената любов, любовта на душата, освобождава и разширява съзнанието ни. Любовта означава единство на божественото, единство на реалността, единство на индивидуалното съзнание с безграничното Съзнание. Когато влезем в Универсалното Съзнание чрез медитацията си, ние не мислим за човешката любов. Ние мислим само за божествената любов и единство. Ако имаме нещо малко, например малко ножче, ние не можем да разрежем с него нещо голямо. Но ако имаме много голям нож, тогава ще можем да разрежем с него нещо голямо. Инструментът, който използваме в момента, е нашето много ограничено съзнание. Затова сме ограничени в любовта си. Но ако използваме другия инструмент, който е много обширен, ако използваме Универсалното Съзнание, нашата способност за божествена любов става неограничена.
Божествената любов ще дойде от Бог и от медитацията ни, но само ако нямаме никакви очаквания. Детето очаква от баща си един цент, десет цента или четвърт долар. Очакванията му стигат дотук. Ако то очаква нещо от баща си през цялото време, бащата ще му дава, но само това, което детето очаква. Ако обаче детето чувства, че има това, което има баща му, и ако иска единствено да зарадва баща си, то щом бащата почувства, че детето е способно да го получи, той ще му даде цялото си богатство.
Аз само се уча да чувствам,
че всъщност не е нужно
аз да улавям Бог,
а че някой ден Бог ще ме улови
и ще излее в сърцето ми
поток от неизразима Наслада.
Когато не очакваме нищо от Бог, Той ще ни даде всичко. Той ще каже: “Аз съм този, който дава безкрайната Любов. Как така способностите на децата Ми остават много ограничени и те имат ограничени постижения?” За да докаже, че Той и Неговите деца са едно, че ние сме Негови достойни инструменти, Той ще ни даде Своите безкрайни Мир, Светлина и Наслада.
Когато човек се предаде безусловно на Божията Воля, той получава безкрайна божествена любов. Всичко ще дойде под формата на любов. Ще получим мир, но той ще дойде под формата на любов. Този мир ние ще предложим на човечеството чрез любов. Просто обичайки, ние разпростираме своя мир или сила. Сам Бог проявява всичко чрез Любов. Тук на земята и там в Небесата има само едно нещо, с което Бог се гордее, и то е любовта, божествената любов.
Ние се молим на Бог Могъщия,
но Бог Любящият
отговаря на молитвите ни.
Как можем да почувстваме, че Бог ни обича безкрайно повече, отколкото ние обичаме себе си?
Доказателството за пудинга е в изяждането му. Човешкото в нас чувства, че ние сме или най-низшето или най-висшето. Когато се отъждествява с най-низшето, той казва: “Аз съм безполезен. Аз съм едно нищо.” По този начин виталът излиза напред и се опитва да получи съчувствие. Всеки път, когато съмнението дойде и почувстваме, че не сме Божи инструмент, ние губим от своите способности. Колко много пъти се съмняваме в себе си, подценяваме се, убиваме се! В момента, в който се усъмним, че Бог е вътре в нас, върху златната плоча на сърцето ни се появява тъмно петно. Когато не се обичаме, лицето на слънцето се покрива с облаци. В мига, в който подценим своите способности и се усъмним в себе си, в мига, в който забравим вечната си същност, ние се отдалечаваме на милиони мили от истината. Ние обичаме себе си само когато чувстваме, че сме постигнали нещо, или че утре или вдругиден ще направим нещо. Това е човешкото в нас.
Бог е нашата най-висша част, нашата най-просветлена част. Когато навлизаме в най-високото си съзнание и знаем, че сме във всичко, за всичко и от всичко, в този момент ние не се съмняваме в себе си. В този момент ние сме всичко, така че кой в кого да се съмнява? Ние въплъщаваме Бог и искаме да разкрием и проявим Бог, така че не си и помисляме да омаловажим способностите си. Тук ние спонтанно въплъщаваме и разкриваме божественото.
Когато истинската, най-висшата, най-просветлената част в нас излезе напред, тогава ние наистина обичаме себе си. Обичаме себе си, защото знаем кои сме. Любовта не е някакво външно движение или действие. Любовта е живот, а животът е спонтанен нектар и наслада. Така че Всевишният в нас, който е безкрайна Наслада, ни обича безкрайно повече, отколкото ние обичаме себе си.
На мен ми се струва, че Божията Любов е условна, че зависи от това, дали медитирам и се стремя както трябва или от това, дали я ценя.
За жалост тук правите грешка. Божествената любов не е условна. Тя не зависи от това, което правите. Причината да се чувствате така е, че не изпразвате съда си. Когато изпразните вътрешния си съд, ще видите, че любовта тече през вас и ще почувствате, че съдът ви е пълен догоре. Божията любов не зависи от това, което правите, освен в този смисъл: ако държите вратата широко отворена, тогава най-висшето ще може да влезе. Но ако не отворите вътрешната си врата, за най-висшата реалност ще бъде невъзможно да влезе във вас.
Всичко, което идва от Бог, е безусловно. Своята Любов Той дава безусловно, но някой трябва да я получи. Слънчевата светлина е безусловна. Всеки може да я получи. Но ако продължите да спите дълбоко, ако не пожелаете да отворите вратите и прозорците, тогава за вас няма да има слънчева светлина.
Не разбирам защо Божията Любов не влиза в мен въпреки това, че държа вратата отворена?
Ако Божията Любов влезе във вас, когато не сте готови да я приемете, тогава ще се отнесете към нея като към чужд елемент. Вие няма да я оцените и да й обърнете внимание. Ако някой ви донесе най-вкусната храна и я постави пред вас, но вие не я оцените, тогава просто ще я отхвърлите и ще почувствате, че тя няма стойност.
Аз може и да не знам
какво има в Божия Ум.
Но аз знам
какво има в Божието Сърце:
безусловна любов към мен.
*
Мой е умът,
който е объркан.
Мое е сърцето,
което е разбито.
Мой е виталът,
който е ранен.
Моя е душата,
която страда.
Мой Господи,
и все пак чувствам,
че Ти ме обичаш,
и все пак знам,
че Те е грижа за мен.
*
Любовта, която обгръща вселената,
не е нова.
Тя е стара,
древна
и вечна.
