Шри Чинмой и У Тан29 февруари 1972 г., Централата на ООН в Ню Йорк
У Тан към Шри Чинмой
Чувал съм за Вас от много хора. Всеки, който ми разказва за Вас, е изпълнен с признателност и възхищение, и аз лично чувствам, че Вие вършите много важно дело за Обединените Нации. За мен е голяма чест да се срещам с Вас. Моля приемете искреното ми уважение и искрена съпричастност към това, което правите за човечеството. 29 февруари 1972 г.
Среща в централата на ООН, Ню Йорк
Вие наистина сте влели в умовете на стотици хора тук моралните и духовни ценности, които са толкова скъпи и на двама ни. Аз винаги ще пазя спомена за нашата среща в Обединените Нации. 29 февруари 1972 г.
Среща в централата на ООН, Ню Йорк
Шри Чинмой е направил нещо забележително, като е представил пиесата на прост език, разбираем дори за непосветените. Като набляга върху основните черти на будизма – състраданието, любовта, отречението, мира – той би трябвало да накара да се замислят водачите на хората и водачите на мисълта навсякъде ... Аз съм силно убеден, че само чрез практическото прилагане на ученията на великите религиозни водачи, особено развитието на моралните и духовните аспекти на живота, както Шри Чинмой е подчертал в пиесата - любовта, състраданието, търпимостта, философията “живей и остави другите да живеят”, скромността и дори смирението – че само с такъв подход ние ще можем да създадем обществото, което желаем, общество на истински морал, с приемливи условия за живот, което е целта на всички велики религии ...” 25 март 1973 г.
Коментар на У Тан след премиерното представление на “Сидхарта става Буда” от Шри Чинмой в Харисън, Ню Йорк
Шри Чинмой към У Тан Усмивката на божественото и плачът на човечеството У Тан, У Тан, Обичаме твоята безмълвна душа, обичаме твоето състрадателно сърце. Твоят образ на световна хармония се изправи срещу стрелите на невежеството. Върховен водач на ООН, ти съхрани мечтата за съвършенство.
“Смиреният живот на У Тан бе плод на благородството на неговото сърце. Неговото благородно сърце бе плод на несравнимата божественост на душата му.
Във вътрешния свят той беше Божие обещание, Божие обещание към външния свят. Във външния свят той беше увереност на човека, увереност на човека, че ще се превърне в посветен инструмент на вътрешния свят.”
Животът на У Тан бе простота. Умът на У Тан бе искреност. Сърцето на У Тан бе чистота. Той приемаше всичко с ведро и просветлено достойнство.
