Въведение

Всички ние сме търсачи, и нашата цел е една и съща: да постигнем вътрешен мир, светлина и радост, да установим неделимо единство с нашия Източник и да водим живот, изпълнен с истинско удовлетворение.

Да живеем в радост означава да живеем вътрешен живот. Това е животът, който води към себереализация. Себереализацията е осъзнаване на Бог, защото Бог не е нищо друго освен Божествеността дълбоко вътре в нас, която очаква да бъде намерена и разкрита. Ние можем също така да говорим за Бог като за Вътрешния Водач или Всевишния. Но независимо какъв термин използваме, ние имаме предвид Висшето в нас, онова, което е крайната цел на нашето духовно търсене.

Духовната личност трябва да бъде нормален, цялостен човек. За да стигне до Бог, духовната личност трябва да бъде божествено практична във всекидневните си дейности. Ние споделяме с божествена практичност своето вътрешно богатство.  Чувстваме божествената мотив зад всяко действие и споделяме резултата с другите. Духовността не отхвърля външния живот.  Външният живот трябва да бъде проява на божествения живот вътре в нас.

                                                                                                                                                Шри Чинмой
                                                                                                                                           “Крилете на радостта”