Страданието е преживяване, което Бог има в нас и чрез нас. То е резултатът от нашето ограничено съзнание. Когато е в действие неограниченото съзнание, ние виждаме резултата под формата на радост и наслада. Когато постигнем нещо в Безкрайното, ние сме удовлетворени. Когат опостигнем нещо в крайното, не сме удовлетворени. Когато някой човек има пет долара, той иска да спечели десет. Той страда, защото смята, че е ограничен. Когато после спечели десет долара, той вижда, че някой друг има двайсет долара. Той пак страда и изпада в смут, мислейки как да спечели двайсет долара.
В крайното винаги ще има страдание, защото ние се опитваме да се състезаваме, да се вкопчваме, да притежаваме. Но в Безкрайното няма страдание, защото щом веднъж навлезем в Универсалното Съзнание, нашата воля и Универсалната Воля ще са едно. Сега ние се опитваме да удовлетворим света с нашето ограничено съзнание, както и светът се опитва да удовлетвори нас със своето ограничено съзнание. Ограничаваме другите и самите ние сме ограничени. Нашето главно преживяване в този свят е преживяването за ограниченост, и това е причината за нашето страдание.
От най-висша гледна точка, Бог въплъщава както ограниченото, така и неограниченото съзнание. Той е най-дребното насекомо и същевременно е неизмеримият космос. Той е по-малък от най-малкото и по-голям от най-голямото. Той е по-далеч от най-далечното и по-близо от най-близкото. За кого Той е по-близо от най-близкото? За търсещия. За кого Той е по-далеч от най-далечното? За този, който не търси.
За онези, които се търкалят в удоволствията на невежеството, Бог е безкрайно далеч. Естествено, такива хора страдат. Но когато търсачът се моли на Бог и медитира на Бог, той чувства, че е най-скъпото дете на Бог. Когато се моли на Бог, той чувства, че Бог Всезнаещият е тук и го слуша. Когато медитира на Бог, той чувства, че Бог му говори, а той слуша Бог. Ако той се вслушва в Бог и Бог се вслушва в него, не може да има страдание.
Ако Бог е любящ, защо тогава ни оставя да страдаме?
Поради нашите лоши дела са се появили отрицателни, неустремени, небожествени сили. Когато тези сили влизат в нас, ние страдаме. От друга страна, това, което наричаме страдание, което наричаме греховно, лошо, небожествено или неустремено, е също част от Бог. Ние изживяваме Бог във всичко и чрез всичко. Когато видим страдание, ние веднага смятаме, че Бог е жесток. Това е нашият човешки начин да съдим Бог. Но ако влезем дълбоко навътре, ние ще видим, че това, което наричаме страдание, не е нищо друго освен преживяване. И кой има това преживяване? Самият Бог. Бог е Извършителят, Бог е действието и Бог е неговият плод.
Ако страдаш, благодари на Бог.
Защото нищо не убягва
от Неговото Зрящо Око
и от Неговото
Състрадателно Сърце.
Човешкото в нас ще вижда страданието като нещо ужасно и небожествено, ала божественото в нас ще го вижда като преживяване на Бог в процеса на космическата еволюция. Колкото повече се издигаме, толкова по-ясно става за нашия човешки ум, че всички събития, станали на земята, са преживявания на Бог във и чрез всяко човешко същество. В Божията Космическа игра ние виждаме множество дейности, едновременно действие на безброй сили. Но ще дойде ден, когато искрените търсачи ще осъзнаят най-висшата Истина, ще станат по-многобройни от нестремящите се хора, и тогава небожествените сили ще трябва да отстъпят.
Когато търсачът съзнателно навлезе в морето от мир и светлина със силата на своя стремеж, той става неразделна част от Божията Воля. Тогава той не прави грешките, които правят нестремящите се човешки същества. За съжаление, точно сега може би един или двама души на милион се стремят; и при това съвсем малко от тези стремящи се хора са изключително искрени в духовния си живот.
Ние дойдохме да пеем
песните на радостта
в този страдащ свят.
Светът напредва към Светлината, макар този напредък да е много бавен. Краят на човешкото страдание ще настъпи, защото Бог е целият Наслада. Ние сме дошли от Насладата. На земята ние израстваме в Наслада. В края на пътешествието на душата си ще се завърнем към Насладата. Ние ще развием това изживяване за наслада, като медитираме и се молим.
Повечето от нас не се молят или медитират искрено и душевно, затова съществуването на насладата си остава за нас нещо далечно. Но ако медитираме душевно и предадем безусловно всеки ден от съществуването си на Всемогъщия, на нашия Божествен Отец, тогава Насладата ще бъде наша ежедневна реалност. Всяка секунда ние ще чувстваме присъствието на Насладата. Външното ни преживяване може да е различно, то може да изглежда болезнено или разрушително. Но във вътрешното си преживяване ние ще станем едно неделимо цяло с космическата Воля. В тази Воля няма страдание. Страданието е в човешкия ум и в земното съзнание.
Когато отиваме отвъд земното съзнание, когато предлагаме самото си съществуване на Всевишния и ставаме неделима част от Неговата космическа Воля на земята, ние виждаме, че страданието като такова не съществува. Виждаме само преживяване, божествено космическо преживяване, което Самият Бог получава в нас и чрез нас.
Дори в градината от страдания на сърцето ни
накрая ще разцъфне
ароматното цвете на божествената радост.
Подпомагат ли по някакъв начин болката и страданието нашия духовен живот?
Съществува общо мнение, че ако преминем през страдания, премеждия и физическа болка, то нашето същество ще се пречисти. Тази представа не винаги е реално обоснована. Има много хора, които страдат поради миналата си карма или заради небожествените сили, които ги атакуват, но не може да се каже, че те се приближават към целта си. Не! Те трябва да се стремят по-искрено, за да стигнат до целта си.
Ние няма да приветстваме болката, ще се опитаме да я победим, ако се появи. Ако сме в състояние да възприемем болката като преживяване, то ние можем да се опитаме да я трансформираме в радост, ожъждествявайки себе си с радостта, която после да се постараем да внесем в самата болка.
Не е необходимо да минем през страданието преди да успеем да навлезем в Царството на Насладата. Много хора са осъзнали Бог чрез любовта. Бащата изпитва любов към детето, а детето изпитва любов към Бащата. Тази любов ни отвежда към нашата цел. Нашата философия набляга на положителния подход към Истината. Ние притежаваме ограничена светлина, нека сега я увеличим. Нека напредваме от повече светлина към обилна светлина и към безкрайна Светлина.
Светлина, повече светлина, обилна светлина,
безкрайна светлина
ни е нужна всеки ден,
за да просветли страданията на нашето невежество.
Може ли Бог да премахне страданието в света?
Да, Бог може и наистина премахва страданието в света. Но кой желае искрено премахването на страданието? Ние всички се държим като камили. Камилата яде кактусови бодли, докато устата й прокърви, а после пак отива да яде бодли. По някакъв начин, съзнателно или несъзнателно, камилата обича тръните. Ние, човешките същества, също обичаме страданието, несъзнателно или съзнателно. Докато обичаме страданието, то ще си остане на земята.
Бог наистина не е искал
човешкият живот
да бъде разделен на две:
наполовина радост и наполовина скръб.
Когато имаме неприятни преживявания и правим грешки, означава ли това, че Всевишният е оттеглил своята Милост?
Не, не, това не е вярно. Просто са налице силите на невежеството. Ако детето сложи пръста си в огъня, това не означава, че майката е по-малко загрижена за детето. Майката е неимоверно загрижена. Но тя е на горния етаж, а детето е отишло в кухнята и си е пъхнало пръста в огъня. Означава ли това, че майката не е загрижена за детето? Не. Но детето е все още невежо. То не познава силата на огъня.
Когато постъпваме неправилно, понякога това е от незнание, а понякога – защото се изкушаваме да постъпим така. Понякога детето знае, че огънят ще изгори пръста му, но изпитва един вид злобно удоволствие от докосването на огъня. И ние също, макар да не сме глупави, понякога навлизаме в невежеството. Това е като с храненето. Знаем какво означава достатъчно количество, но преяждаме. Ядем лакомо, а после си плащаме за това.
Когато съзнателно или несъзнателно станем жертви на изкушението, не можем да кажем, че Божията милост се е отдръпнала от живота ни. В никакъв случай! Майката може да се опита да предпази детето от докосване на огъня. Тя може да каже: “Не прави това, не го прави.” Но ако решението не идва отвътре, тогава, щом божествените сили се опитат да ни предпазят от лошата постъпка, ние ще изпитаме чувство на загуба. Ще ни се струва, че сме пропуснали нещо.
Ние трябва да чувстваме, че не губим нищо, като не навлизаме в невежеството. Или пък трябва да чувстваме, че за нас е само временно необходимо да правим грешки, поради невежеството ни. Ако живеем в светлина, не е необходимо да правим грешки. Ние ставаме жертви на невежеството не защото божествената Милост се е оттеглила. В никакъв случай. Но какво може да стори божествената Милост? Бог ни е дал ограничена свобода. Тази ограничена свобода е като нож. Един човек ще използва ножа, за да разреже мангото и да го раздели с другите, а друг ще го използва, за да прониже някого. Нека използваме мъдро способностите, които Бог ни е дал.
Ако си истински влюбен в Бог,
тогава непременно ще почувстваш,
че твоят живот на страдания
не е желан от Бог.
Имат ли нещастните случаи божествена цел?
Ако погледнем един нещастен случай с най-високо духовно съзнание, то това изобщо не е нещастен случай. Това е просто епизод, преживяване, което Бог има във и чрез дадено човешко същество. Но във външния свят, в полето на проявата, много често лошите сили предизвикват нещастни случаи. Понякога Всевишният всъщност не одобрява тези случаи. Понякога Той просто ги търпи, а понякога ги одобрява. В момента на нещастния случай Всевишният може да почувства, че даден човек би могъл да се вдъхнови да води по-добър, по-духовен и по-значим живот. Някой може да бъде разтърсен от житейските си обстоятелства, от членове на семейството, от съседите си и т.н., така че пред него да се разкрие нов живот.
Ако погледнете на това с външните си очи, може да го наречете нещастен случай. Но трябва да знаете дали Бог е искал този нещастен случай? Дали това е за просветлението на човека? Бог никога не ни наказва. Той може да ни даде преживяване, но ако се потопим дълбоко навътре, ние ще почувстваме, че всъщност Бог е този, който изпитва това прежияване. Ако можем да се отъждествим съзнателно с Волята на Всевишния, тогава нещастни случаи не съществуват.
Какво можем да направим, ако ни сполети страдание?
Трябва да се справим с него. Трябва да го приемем като нещо неизбежно или като благословия. То е благословия в смисъл, че можем да извлечем от него някакво предимство или някаква полза. Ползата, която извличаме, е че няма да повтаряме същата заблуда, няма да вършим същата грешка отново и отново.
Ако страдаме, трябва да сме съзнателни за грешката, която сме направили. Когато станем съзнателни за грешката си, в нас автоматично изгрява чувството з апречистване. Но за да постигнем чистота, не е необходимо да преминем през страдания. Не! За осъзнаването на Бог страданието не е необходимо. Това, което е нужно, е любов към Истината, любов към Светлината. Ако позволим на светлината да навлезе в нас и да остане в нас, тогава няма да има страдание.
Защо трябва да възприемаш
затрудненията си
като негативни сили?
Просто ги възприемай
като възможности.
Ето, те ще увеличат
твоите вътрешни и външни способности!
