Вътрешният плач

Стремежът е надигащият се плач, изкачващият се плач вътре в нашите сърца. Чрез вътрешния си плач ние можем да навлезем в божественото съзнание. Това не е плач за име и слава. Този плач е за нашето цялостно, безусловно, безрезервно единство с Бог, който е Вътрешният Водач на лодката на нашия живот.

Ние трябва да превърнем Бог в жива реалност от ежедневния си живот. Трябва да почувстваме, че присъствието на Бог е от върховно значение.

Ако не се храним всеки ден, тялото ни гладува. По същия начин трябва да чувстваме, че ако не се молим и не медитираме всеки ден, то принуждаваме нашето духовно тяло да гладува. Когато се стремим със сълзите на сърцето си, ние виждаме как Бог се спуска отгоре и идва при нас. Това прилича на среща между двама души: единият живее на първия етаж, а другият - на третия. Ние се качваме на втория етаж, а Бог слиза от третия етаж на втория. Там се срещаме и взаимно се осъществяваме.

Стълбата към втория етаж е изградена от плача на нашето сърце. Това е плачът на стремежа, не е като да пролеете сълзи, когато сгрешите. Сърцето плаче и копнее като изкачващ се пламък, който винаги се издига нагоре. Бог слиза със Своята Милост като река, която тече надолу. Когато стремежът и милостта се срещнат, ние изживяваме божествено осъществяване на единението с Бог.