Няма ум, няма форма, аз само съществувам; Секнаха всяка мисъл и воля. Завършекът на танца на Природата: аз съм Това, което търсех.
Царство на Блаженство разбулено, върховно, отвъд познаващия и познаваемото; на покой необятен накрай се наслаждавам; с Единствения лице в лице стоя.
На живота пътищата тайни прекосих и превърнах се в Целта. Истината неизменна е разкрита: аз съм пътят, Душата-Бог.
Духът ми осъзнал е всички висоти, в сърцето на Слънцето безмълвен стоя. Недосегаем съм за време и дела; космическата роля моя е завършена.
Бог може да бъде видян. Той може да бъде почувстван. Той може да бъде осъзнат. Когато Го видим, Той е съществуване. Когато Го почувстваме, Той е съзнание. Когато Го осъзнаем, Той е наслада. В Своето въплъщение на съществуването Той е вечен. В Своето разкриване на съзнанието Той е безкраен. В Своята проява на насладата Той е безсмъртен. Неговата трансцендентална визия и неговата абсолютна реалност са бъдещите постижения на човека. Разширяващата се любов, плачещата посветеност и пламенната отдаденост на човека са бъдещите притежания на Бог.
Светът ти казва една плашеща тайна:
Бог е суров,
Бог е взискателен,
Бог е строг.
Аз ти казвам една просветляваща тайна:
Бог може да бъде достигнат,
Бог може да бъде обичан,
Бог може да даде наслада.
Когато умът ти е спокоен, Бог е достижим.
Когато сърцето ти е чисто, Бог е обичан.
Когато душата ти е сигурна, Бог дава наслада.
За да осъзнаем Бог, първото и главно условие е да имаме спокоен ум. Как можем да постигнем покой на ума? Съществуват няколко начина. Ако намалим земните си потребности и увеличим небесните си потребности, ще получим спокойствие на ума. Също така, ако не очакваме нищо от никого и от нищо освен от Бог, тогава можем да имаме спокойствие в ума. Докато имаме очакване, човешко очакване или земно очакване, не можем да получим мир в ума. Но ние не можем да постигнем покой на ума чрез позитивно или негативно отречение, а чрез позитивно приемане. Ние трябва да приемем истинската реалност на Бог, която е вътре в света. Тогава с вътрешния си плач, със стремежа си трябва да създадем възприемчивост в телесното си съзнание, така че да посрещнем Бог Всевишния Възлюбен с Неговата безгранична Светлина и Наслада.
За да осъзнаем Бог, ние се нуждаем и от чистота, особено в емоционалния витал. Когато пречистим емоционалния си витал, ние ще видим и почувстваме Божието присъствие. След това трябва да установим яснота в ума си. Когато установим яснота в ума, ние ще сме в състояние да видим Бог съвсем отблизо. След това ще трябва да общуваме с Бог през цялото време. За да общуваме с Бог през цялото време, трябва да създадем върховната потребност от това вътре в сърцето си. Това трябва да бъде наша психическа потребност. Когато сме създали психическа потребност да общуваме с Бог през цялото време, ние непременно ще виждаме Бог, ще говорим с Бог, ще израснем в самия облик на Бог и съзнателно ще участваме в Божията космична драма като отдадени и безусловни инструменти на Бог.
Където и да се намираме, Бог е там. За да осъзнаем тази висша истина, ние трябва да върнем това, което сме взели назаем от света: тъмнина, невежество, привързаност, ограничение и смърт. Ние сме заели тези неща, защото сме мислили, че ще ни помогнат значително, но сега осъзнаваме, че те са истински препятствия. Така че тях трябва да върнем обратно, а това, което вечно имаме в дълбините на съществото си – мир, светлина, блаженство, истина – трябва да увеличим. Трябва да го изведем напред, защото това е истинската реалност на нашето съществуване. Трябва да си възвърнем и да предложим щедро на света това, което вечно сме. Ако го сторим, ще узнаем кой е Бог и къде е Бог.
В момента, в който узнаеш
кой си ти в действителност,
всички тайни на света
ще бъдат за теб отворена книга.
Какво точно разбирате под осъзнаване на Бог?
Осъзнаване на Бог означава откриване на себе си в най-висшия смисъл на понятието – съзнателното постигане на вашето единство с Бог. Докато пребивавате в невежество, вие ще чувствате, че Бог е някой друг, притежаващ безкрайна Сила, докато вие сте най-слабият човек на земята. Но в момента, в който осъзнаете Бог, ще узнаете, че вие и Бог сте абсолютно едно, както във вътрешния, така и във външния живот. Осъзнаването на Бог означава вашето отъждествяване със собственото ви абсолютно най-висше Аз.
Може да сте изучавали книги за Бог и хората може да са ви казвали, че Бог е във всеки. Но докато не осъзнаете Бог, всичко това е умствена спекулация. Когато сте постигнали Бог, вие съзнателно знаете какво е Бог, как изглежда Той, какво желае. Вие пребивавате в съзнанието на Бог и говорите с Него лице в лице. Вие виждате Бог и в крайното и в безкрайното. Виждате Бог както в личностния, така и в безличностния Му аспект.
Това не е умствена халюцинация или въображение – всичко това е пряка действителност. Когато говорим с хората, винаги съществува було от невежество, тъмнина, несъвършенство и неразбирателство. Но между Бог и вътрешното същество на някой, който Го е осъзнал, не може да има никакво невежество, никакво було. Вие можете да говорите с Бог по-ясно, по-интимно, по-открито, отколкото с човешко същество.
Душата ли е тази, която осъзнава Бог?
Душата е частица от Бог и е вечно за Бог. Тялото, виталът, умът и сърцето са тези, които не са осъзнали Бог. Душата знае кой е Бог, къде е Бог и какво е Бог, но човек получава само отделни проблясъци. Той трябва да практикува духовност и вътрешна дисциплина, за да осъзнае най-висшето.
Когато човешкото в нас осъзнае най-висшето, тогава няма разлика между нас и Бог. В този момент тялото, виталът и умът стават неразделно цяло и въплъщават, разкриват и осъществяват най-висшето. Няма разлика между това просветлено съзнание и самата най-висша Реалност.
Човешкото в нас е това, което осъзнава Бог, а не душата. Душата трябва да прояви Бог в света като цяло. Именно затова тя е дошла в света.
Има само
три специални урока,
които трябва да научиш,
за да осъзнаеш Бог:
обичай Бог душевно,
посвети се на Бог безсънно
и се предай на Божията Воля
охотно, ведро и бездиханно.
Каква е разликата между това да видим Бог и да осъзнаем Бог?
Има огромна разлика между това да видим Бог и да Го осъзнаем. Когато виждаме Бог, ние можем да Го видим като индивид, като предмет или като нещо друго. Но ние може да не Го въплъщаваме съзнателно и трайно и да не чувстваме, че Той ни принадлежи. А това, което не сме въплътили, ние не можем да разкрием или проявим. Но когато осъзнаем Бог, ние ставаме едно с Божието Съзнание и Бог става неразделна част от живота ни.
Когато видим нещо, визията може да трае кратко време, но когато осъзнаем нещо, това знание трае вечно. Има огромна разлика между изживяване и осъзнаване. Изживяването е нещо, което трае няколко часа, няколко дни или години – то не трае вечно. Изживяването влиза в живота ни, но не може да заживее постоянно в нас. Но щом веднъж получим осъзнаване, то става неразделна част от живота ни и трае вечно.
Откъде знаете, че има такова нещо като осъзнаване и как човек разбира, че го е постигнал?
Много хора са осъзнали Бог. Това не е моя теория, не е мое откритие. Индийските мъдреци, индийските духовни учители от древното минало са открили истината. Аз съм съгласен с тях по силата на моето собствено осъзнаване.
Когато ядете манго, вие знаете че сте го изяли. Вие сте изяли мангото и знанието за това остава във вас. Ако другите кажат “Не, вие не сте изяли мангото”, това не ви притеснява, защото знаете какво сте направили. Щом гладът ви е задоволен, вие не се нуждаете от одобрението или потвърждението на другите. Прекрасния вкус, преживяването, което сте имали, е достатъчно доказателство за вас. Така и в духовния свят, когато някой е изпил нектара на осъзнаването, той знае, че наистина е осъзнал Бог. Човек чувства безкраен мир, безкрайна светлина, безкрайно блаженство, безкрайна сила във вътрешното си съзнание. Когато някой постигне осъзнаване, той има свободен достъп до Бог и чувство за завършена цялостност. Когато осъзнаването изгрее в живота на стремящия се, тогава той ще го познае безпогрешно.
Как да разбереш
кога си осъзнал Бог?
В деня, в който погледнеш в огледалото
и приложиш вътрешната си сила на волята,
за да видиш не само своето лице,
но и безброй други лица
в лицето си и край него
и знаеш, че всички тези лица
са твои –
в този ден ти ще знаеш,
че си осъзнал Бог.
Сигурно ли е, че всеки ще постигне осъзнаване и Земята ще бъде просветлена?
Абсолютно сигурно е, че всеки ще постигне осъзнаване. Не само всеки човек, но и всички души, които са в животинското царство, накрая ще дойдат в човешкото царство и също ще получат осъзнаване. Нито едно творение на Бог няма да остане неосъзнато и непросветлено. Земята определено ще бъде просветлена – това е само въпрос на време. Цялото Божие творение трябва да осъзнае Бог. Това е Божият указ. В противен случай Божията Игра няма да бъде завършена.
Вратата на Божието сърце
е винаги широко отворена
да идваш и да си отиваш,
но ако си мъдър,
ти ще дойдеш само за да останеш.
Каква е разликата между мистично изживяване и осъзнаване на Бог?
Осъзнаването на Бог е безкрайно по-висше от мистичното преживяване. Когато имате мистично преживяване, вие чувствате присъствието на Бог като нещо много сладко и фино, но това изживяване не е постоянно. Веднага след като получите мистично преживяване, вие може да го изгубите. Но осъзнаването на Бог е постоянно. Щом веднъж осъзнаете Бог, вие никога не губите това, което имате.
Мистикът е много по-низш от един йоги. Няма място за сравнение. Мистикът се задоволява само с преживявания. Той желае да влезе в светлината на мъдростта, но не се интересува от света. Мистикът желае само изживяването, което води до крайно сливане с Бог. Но един йоги постоянно и безусловно служи на Всевишния и в същото време постоянно има преживявания за Бог.
След като Бог е вътре в нас и ние знаем, че някой ден ще Го осъзнаем, защо е необходимо да практикуваме йога?
Един ден ние ще осъзнаем всичко, което е реално. Бог е реален, така че естествено ние ще Го осъзнаем. Но тези, които не практикуват духовна дисциплина, ще трябва да чакат цяла Вечност, за да осъзнаят Бог. Той ни е дал съзнателен ум и съзнателен стремеж. Ако не желаем да използваме съзнателния си стремеж, тогава можем да чакаме. Бог не ни принуждава или насилва. Ако искаме, можем да спим. Но ако целенасочено се молим и медитираме, тогава ще осъзнаем Бог по-бързо. Всеки ще достигне целта, но спящият няма да я постигне толкова бързо, колкото този, който тича. Един ден всички ще осъзнаят Бог, защото в Божията Космическа Визия Той няма да остави никого неосъзнат. Но това ще отнеме много време.
Защо Бог прави всичко толкова трудно за тези, които се стремят да го осъзнаят?
Бог не го е направил трудно за искрените търсачи. За тях пътят е много кратък. Само за търсещите, които се съмняват, пътят е много дълъг. В този момент вие може да чувствате, че Бог е много добър с вас, но в следващия миг получавате удар или някакава болка и тогава губите вяра. Някоя несъзнателна част от вас може да каже: “О, Господи, защо си толкова жесток към мен? Тази сутрин медитирах толкова добре. Как така сега тялото ми страда?” Ако в такъв момент си кажете: “Въпреки че изпитвам такава болка, вероятно нещо безкрайно по-сериозно е щяло да ми се случи и Бог ме е спасил. Бог е толкова добър с мен” , ако успеете да промените отношението си към Бог, пътят незабавно става по-лесен.
Пътят е дълъг само за онези, които не изпитват благодарност към Бог. Ако се случи нещо лошо, незабавно си помислете: “О, можеше да е безкрайно по-лошо. Поради Своето безкрайно Състрадание Бог не е позволил да ми се случи нещо по-лошо.” Ако имате такова отношение, тогава пътят става много, много лесен.
Бог е готов да ти даде
незабавно осъзнаване.
Ще бъдеш ли готов да го получиш
с постоянния си стремеж?
В една от книгите си казвате: “Ако искате да видите Бог, трябва да медитирате дванадесет часа на ден. Ако искате да застанете лице в лице с Бог, трябва да медитирате двадесет и четири часа на ден.” Възможно ли е това?
Когато сте на прага на осъзнаването, това е напълно възможно, защото тогава вие вече имате значителен капацитет. Дори докато се храните, докато разговаряте, докато работите, вие ще имате най-добрата медитация. Тогава ще сте в състояние да вършите много неща в един и същ момент. След като постигнете значителен напредък във вътрешния си живот, вие ще видите, че вътрешното ви същество медитира двадесет и четири часа на ден.
Коя според вас е най-голямата пречка пред осъзнаването на Бог?
Най-голямата пречка не е непременно една и съща за всеки човек. За някого най-голямата пречка ще бъде съмнението. За друг най-голяма пречка може да е страхът, а трети може да има несигурност. Всички тези трудности могат да бъдат преодолени с помощта на само едно оръжие и то е любовта.
Нека приемем препятствията като несъвършенства. Когато едно дете си играе на игрището, то се покрива с кал и мръсотия. Тогава то просто изтичва при майка си и тя го почиства. Това е основен дълг на майката. Ако детето чувства, че майка му ще му се скара, защото е мръсно, ще го обиди и ще го удари, тогава то няма да отиде при нея. Но то не чувства това. Преди всичко детето не се смята за мръсно. А когато изтича при майка си, то усеща само любовта й. Чувства, че майка му е всичко. Всеки миг то има свободен достъп до нея.
Ако ние имаме съмнение, ако имаме страх, ако имаме други небожествени качества или несъвършенства, нека изтичаме като дете при своя вечен Баща. Той е там, за да ни пречисти, за да ни просветли, да ни освободи, да ни даде това, което има. Ние имаме свободен достъп до вечния си Баща. Но ако използваме физическия си ум, ще почувстваме: “О, Бог ще бъде недоволен от нас. Бог няма да ни приеме, защото сме толкова мръсни, толкова несъвършени, толкова нечисти.”
Физическият ум незабавно ни разделя. Кара ни да чувстваме, че ние сме изпълнени с несъвършенство, докато Бог е пълно съвършенство, така че как можем да отидем при Него? Но ако чувстваме, че Бог ни принадлежи, че Бог изпитва към нас само любов и ние изпитваме любов към Него, тогава просто ще отидем и ще положим себе си в Нозете Му. В този момент няма да има препятствия.
Моето първо впечатление от Бог:
Той е безкрайно по-снизходителен
отколкото си мислех.
Трябва да чувстваме, че каквото е Бог, това сме и ние. Ние сме това и в момента, но не го съзнаваме. Трябва да почувстваме, че Бог ни е създал и иска да израснем в Неговия образ. Ние имаме ум, който ни разделя, но имаме и сърце. Когато сърцето излезе на преден план, незабавно чувстваме огромна радост, облекчение и удовлетворение. Чувстваме, че Бог е наш. Когато използваме сърцето си, ние обявяваме Бог за свой собствен чрез силата на единството. Няма пречка, която да не може да бъде преодоляна. Както детето е установило единство с майка си, така и ние можем да установим единството си с Бог по силата на спонтанната си любов към Него.
Осъзнаването на Бог означава откриване на Бог,
а откриването на Бог не е нищо друго освен
възвръщане на собствените ни
древни Божествени корени.
Когато някой постигне осъзнаване на Бог, какво става с душата му?
Осъзнатата душа остава с тялото. Ако душата остане в тялото, когато някой постигне осъзнаване, той може целенасочено да работи за божествеността в човечеството. Тогава той ще чувства, че е съзнателен инструмент на Бог, че Бог е действащият, че Бог е действието и че Бог си служи с него. Когато булото на невежеството е премахнато, душата получава най-голяма възможност да осъществи Божията мисия на земята.
Необходимо ли е да влезем в контакт с просветлена личност, за да да осъзнаем Бог?
Не е необходимо или задължително да имаме жив Учител. Но ако имаме жив Учител, това може значително да ни помогне. Първият човек, осъзнал Бог, го е направил без помощта на някого. Сам Бог му е дал Божествено осъзнаване. Но ако имаме жив Учител, тогава ще сме по-уверени в себе си. Ще бъдем по-убедени.
Както са ни необходими учители за външното ни знание, така се нуждаем и от духовен Учител, който да ни помага и направлява във вътрешния ни живот, особено в началото. В противен случай напредъкът ни ще бъде много бавен и несигурен. Учителят ще окуражи и вдъхнови търсещия и ще му даде точните обяснения на неговите изживявания. Освен това, ако търсещият прави някакви грешки в своята медитация, учителят ще бъде в състояние да го поправи.
Защо човек ходи в университета, когато може да учи и в къщи? Това е така, защото той чувства, че ще получи специализирани указания от хора, които добре познават предмета. Има изключения, разбира се. Имало е малко, много малко хора на знанието, които не са ходили в никакъв университет. Бог е във всички и ако търсещият чувства, че не му е необходима човешка помощ, той е напълно свободен да опита сам способностите си. Но ако някой е мъдър и иска да тича към целта, вместо да се препъва или просто да ходи, тогава със сигурност помощта на един Гуру може да е значителна.
Да кажем, че аз съм в Лондон. Знам, че Ню Йорк съществува и че трябва да се върна там. Какво ми трябва, за да стигна до там? Самолет и пилот. Макар да знам, че Ню Йорк съществува, аз не мога сам да стигна дотам. Подобно на това вие знаете, че Бог съществува. Искате да стигнете до Бог, но някой трябва да ви отведе там. Както самолетът ме отвежда в Ню Йорк, някой трябва да ви заведе до съзнанието на Бог, което е дълбоко вътре във вас. Някой трябва да ви покаже как да влезете в собствената си божественост, която е Бог.
Хилядолетия наред ние сме плували в морето на невежеството. Когато се пробудим, ние искаме да преплуваме морето и да стигнем океана от светлина и блаженство. Ако знаем, че има лодкар с лодка, който може безопасно да ни откара до целта ни, тогава естествено ще се опитаме да получим помощ от него. Истинският духовен Учител знае пътя и непременно ще ни помогне да достигнем целта. Той ще ни отведе като лодкар до другия бряг.
В обикновения живот, когато хората видят, че някой е получил помощ, те могат да си кажат: ”О, той не може да се справи сам.” Но човек, който е наистина гладен за Бог, ще каже: “Няма значение кой предлага храната, аз съм гладен и искам да ям незабавно. Това е храната, за която съм плакал през целия си живот и той ми я доставя. Щом той ме храни с истинска Божественост, оставете ме да ям.”
