След като спрем да медитираме, как можем да запазим нивото на съзнание, което сме достигнали по време на медитация?
Тук в залата за медитация всички сме стремящи се, затова и нашето съзнание е повдигнато. Когато си отидем в къщи, съзнанието ни ще падне. Може да се случи някакво произшествие или просто ще се заемем с обикновени дейности и ще загубим своя стремеж. Дори и да няма някакво външно обстоятелство, което да ни притеснява, за нас е трудно да останем в най-високото си съзнание, защото не сме свикнали да живеем там. Ние се стремим половин час с най-голяма искреност и после се отпускаме. Чувстваме, че сме работили много усилено, така че сме си заслужили час или два почивка. Не ценим това, което сме постигнали. Чувстваме, че дори и да го загубим, утре ще го получим отново. Затова започваме да четем вестник или да гледаме телевизия и по този начин се отпускаме.
Ако искаме да поддържаме висотата на своя стремеж, той трябва да тече непрестанно. Да предположим, че сме медитирали около един час и нямаме способността да продължим. Все пак можем да правим нещо, което да поддържа и съхрани нашата медитация. Можем да четем духовни книги, да пеем духовни песни или да слушаме духовна музика. Можем също така да посетим духовен приятел, или, ако това не е възможно, да му се обадим по телефона и да поговорим на духовни теми. Друго нещо, което можем да направим, е да запишем своите преживявания - не с намерението да ги публикуваме, а просто за да ги запазим в съзнанието си. Когато записваме едно преживяване, ние разкриваме собствената си светлина. После всеки път, когато прочетем за някое от нашите преживявания, получаваме ново вдъхновение и стремеж. Дори докато се храним, можем да си спомним какви преживявания сме имали по време на сутрешната си медитация. Подобно на зареждането на батерия, ние зареждаме паметта си с духовна енергия. По този начин можем да останем в духовния поток, който сме преживяли по време на своята медитация и така да поддържаме съзнанието си високо до следващата медитация.
Ако искаме да съхраним висотата си и да постигнем най-бърз напредък, трябва да бъдем много мъдри в ежедневния си живот по отношение на това как прекарваме всяка секунда. Ще дойде време, когато няма да имаме никакви ограничения в живота си, самият той ще бъде един постоянен поток на стремеж. Но сега трябва съзнателно да използваме ума си, за да се стремим.
Сега е време да използваме добре времето.
Днес е денят да започнем един съвършен ден.
