Понякога се чувствам тъжен, когато излизам от медитация.
Тъгата, която изпитвате, е съвсем естествена, защото сте били в един по-висш свят и после е трябвало да слезете отново на земно ниво. Тогава тревогите и проблемите на света са навлезли във вас. Но ако медитирате искрено няколко години, тези проблеми няма да застават на пътя ви, защото когато излезете от вашата медитация, вие ще имате огромен мир, спокойствие, радост и любов към човечеството.
Сега вие имате безкрайна любов към вашето дете. Но след като сте медитирали няколко години, ще заобичате дори повече детето си, защото ще чувствате присъствието на Бог в него. Точно сега вие не чувствате постоянно Божието присъствие в своето дете. Ако то е непослушно и счупи нещо, вие ще се ядосате и ще си кажете: „Не, не, това не е Бог, а въплъщение на дявола“. Но ще дойде време, когато ще виждате Бог в детето си през цялото време, без значение какво прави или говори. Когато напреднете до такава степен, вие няма да се чувствате тъжен, когато излизате от медитацията си. Точно обратното, дори когато се занимавате с ежедневните си дейности, ще успявате да поддържате същата радост, блаженство, мир и вътрешно спокойствие.
Когато медитирате, трябва да чувствате, че се катерите по дърво. Изкачвате се високо, все по-високо и по-високо, за да наберете манговите плодове и да ги свалите долу, за да ги раздадете. Но ако се чувствате тъжен, когато слизате долу, това означава, че искате да изядете всичките плодове сам на върха на дървото. Нямате желание да ги свалите и да ги споделите с другите. Така че когато се изкачвате, винаги се изкачвайте с радост и когато слизате, също слизайте с радост. Когато се изкачвате, чувствайте, че това е за постигане на най-висшето, а когато се спускате от медитация, чувствайте, че това е за да споделите резултата с другите.
