Стремеж и усилие

Духовността не може да се постигне насила. Ние не можем да привличаме духовна светлина със сила. Когато се спусне сама, ще можем да я получим само благодарение на стремежа си. Ако се опитаме да привлечем светлина отвъд своите възможности и възприемчивост, вътрешният ни съд ще се счупи. Как получаваме тази светлина отгоре? Как разширяваме съзнанието си, така че възприемчивостта ни да нарасне? Чрез медитация.

Медитацията не е просто спокойно седене за пет или десет минути. Тя изисква съзнателно усилие. Умът трябва да стане тих и спокоен. Същевременно трябва да бъде бдителен, за да не позволява навлизането на никакви объркващи мисли или желания. Когато успеем да направим ума ясен и спокоен, ще почувстваме, че в нас изгрява едно ново създание. Когато умът е празен и спокоен и цялото ни съществуване се превръща в празен съд, нашето вътрешно същество може да призове безкраен мир, светлина и блаженство да се влеят в този съд и да го изпълнят. Това е медитация.

Медитацията е езикът на Бог. Ако искаме да узнаем каква е Божията Воля в нашия живот, ако искаме Бог да ни води, да ни оформя и да осъществява Себе си в нас и чрез нас, то медитацията е езикът, който трябва да използваме.

Когато си мислим, че ние сме тези, които се опитват да медитират, медитацията изглежда сложна. Но истинската медитация не се извършва от нас. Тя се извършва от нашия Вътрешен Водач, Всевишния, който постоянно медитира в нас и чрез нас. Ние сме просто съдът и се оставяме Той да ни изпълни с цялото Свое Съзнание. Започваме с личното си усилие, но щом веднъж се гмурнем дълбоко навътре, ще осъзнаем, че не нашето усилие е това, което ни допуска да влезем в медитация. Всевишният е този, който медитира в нас и чрез нас благодарение на нашата съзнателна будност и съгласие.

Душата на всеки човек има свой собствен начин на медитиране. Моят начин на медитиране не би ви подхождал, нито пък вашият начин на медитация е за мен. Много са търсачите, чиято медитация не е плодоносна, защото не практикуват правилния за тях начин на медитиране. Ако нямате духовен Учител, който да ви води, трябва да навлезете дълбоко навътре и да извлечете своята медитация от най-съкровените глъбини на сърцето си.

Това е много трудно за начинаещия. Трябва да навлезете дълбоко, дълбоко навътре и да видите дали долавяте някакъв глас, мисъл или идея. След това трябва да проникнете дълбоко в този глас или мисъл, за да разберете дали ви носи вътрешна радост и мир, където няма нито въпроси, нито проблеми, нито съмнения. Само когато получите такова усещане, можете да сте сигурни, че дочутият от вас глас е истинският вътрешен глас, който ще ви помага в духовния живот.

Но ако имате учител, който е реализирана душа, неговият мълчалив поглед ще ви научи как да медитирате. Не е нужно Учителят да ви обяснява външно как да медитирате или да ви дава специфична техника за медитация. Той просто ще медитира върху вас и вътрешно ще ви научи как да медитирате. Вашата душа ще влезе в неговата душа и ще се учи от нея. Всички истински духовни Учители учат на медитация в тишина.

Крайната цел на медитацията е да установи нашия съзнателен съюз с Бог. Ние всички сме Божии деца, но в момента нямаме съзнателно единство с Бог. Човек може да вярва в Бог, но тази вяра не е реалност в живота му. Той просто вярва в Бог, защото някой светец, йоги или Духовен Учител е казал, че има Бог, или защото е чел за Бог в духовни книги. Но ако практикуваме медитация, настъпва ден, когато  установяваме своето съзнателно единство с Бог. Тогава Бог ни дава Своя безкраен мир, безкрайна светлина и безкрайно блаженство и ние израстваме в този безкраен мир, светлина и блаженство.