Често откривам, че качеството на медитацията ми се колебае от по-добро към по-лошо. Винаги се надявам, че няма да падна отново, но това се случва постоянно.
В началото всеки преживява възходи и спадове в духовния си живот. Когато едно дете се учи да ходи, в началото то се спъва и пада отново и отново. Но след известно време се научава да ходи правилно и накрая да тича. Най-накрая то може да тича толкова бързо, колкото му позволяват силите. Но едно малко дете не може да очаква, че ще тича бързо колкото баща си, защото баща му има много по-големи възможности.
Вие преживявате възходи и спадове в медитацията си. Когато сте във възход трябва да чувствате, че съзирате за миг своята крайна способност. Когато паднете, просто трябва да чувствате, че това е само временна неспособност. Не трябва да се обезкуражавате просто защото виждате, че тези, които са по-напреднали от вас в духовния живот, тичат. Някога те също са се препъвали.
Точно сега небето може да е пълно с облаци, но ще дойде ден, когато слънцето ще грейне отново с цялата си ослепителност. Когато преживявате лоши моменти на страх, съмнение, липса на стремеж, трябва да чуствате, че те няма да продължат вечно. Като дете, което е паднало, трябва да се опитате да се изправите отново. Някой ден вие ще можете да ходите, после да тичате и най-накрая да спринтирате без да падате.
