Някои основни техники

За начинаещия е по-добре да започне с концентрация. В противен случай в мига, в който се опитате да усмирите и изпразните ума, във вас ще проникнат милиони нежелани мисли и няма да сте способни да медитирате дори за секунда. Ако се концентрирате, вие отправяте предизвикателство към негативните мисли, които се опитват да влязат във вас. Затова в началото просто практикувайте концентрация за няколко минути. Едва след няколко седмици или месеца може да опитате да медитирате.

Когато започвате да медитирате, винаги се опитвайте да се почувствате като дете. В детска възраст умът на човек все още не е развит. На дванайсет или тринайсет години умът започва да функционира на интелектуално ниво. Но дотогава детето е само сърце. То чувства, че не знае нищо и няма никакви предубеждения за медитацията и за духовния живот. Иска да научи всичко ново.

Първо почувствайте, че сте дете, а после се опитайте да си преставите, че се намирате в градина с цветя. Тази градина с цветя е вашето сърце. Едно дете може да си играе в някоя градина с часове. То преминава от цвете на цвете, но не напуска градината, защото изпитва радост от красотата и уханието на всяко цвете. Почувствайте, че във вас има една градина, в която можете да останете колкото поискате. По този начин можете да се научите да медитирате в сърцето.

Ако успеете да останете в сърцето, ще започнете да чувствате вътрешен плач. Този вътрешен плач, който се нарича стремеж, е тайната на медитацията. Когато плаче възрастен човек, неговият плач обикновено не е искрен. Но когато плаче дете, дори ако плаче просто за бонбон, то е много искрено. Бонбонът за него е целият свят. Ако му дадете стодоларова банкнота, то няма да бъде удовлетворено - на него му е нужен само бонбон. Когато едно дете заплаче, майка му или баща му веднага идва при него. Ако можете да плачете дълбоко в себе си за мир, светлина и истина и ако това е единственото нещо, което би ви удовлетворило, тогава Бог, вашият вечен Баща и вечна Майка, непременно ще дойде и ще ви помогне.

Старайте се винаги да се чувствате безпомощен като дете. Веднага щом почувствате, че сте безпомощен, някой ще дойде да ви помогне. Ако едно дете се загуби на улицата и започне да плаче, някой добросърдечен човек ще му покаже къде е домът му. Почувствайте, че сте се загубили на улицата и наоколо вилнее буря. Върху вас се изливат съмнение, страх, тревога, безпокойство, несигурност и други небожествени сили. Но ако се помолите искрено, някой ще дойде да ви спаси и ще ви покаже как да се приберете у дома, във вашето сърце. А кой е този някой? Това е Бог, вашият Вътрешен Водач.

Рано сутринта поканете Бог - своя Приятел, своя истински Приятел, своя единствен Приятел, да върви с вас през целия ден.